- Много прилича на голфа - каза Ви и метна кърпата си на един стол.
Сложи ръкавицата на дясната си ръка, за да скрие свещените татуировки,
които се простираха по дланта и цялата му китка до върха на пръстите. -
Искам да кажа, трябва да мислиш за замаха, движението и траекторията...
Бъч закима енергично.
- Да, точно като голфа е. Вятърът играе голяма роля...
- Огромна.
Фюри продължи да пуши, докато те двамата довършваха изреченията,
започнати от другия, което продължи още около две минути. След
известно време се почувства длъжен да спомене:
- Вие двамата прекарвате прекалено много време заедно, ако ме
разбирате правилно...
Ви поклати глава и каза на ченгето:
- Фюри никога не е ценял подобен род неща.
- Тогава наша цел ще бъде неговата стая.
- Вярно. Тя има изглед към градината...
- Така няма да ни се наложи ла се промъкваме край автомобилите,
паркирани във вътрешния двор. Отлично.
Вратата откъм тунела се отвори и тримата обърнаха глави.
На прага стоеше Зейдист... Миризмата на Бела беше буквално
полепнала по него. Както и знойният мирис на секс. Макар и по-слабо,
долавяха и аромата на осъществената с жена връзка.
Фюри замръзна и всмукна дълбоко от цигарата. О, Господи... Били са
заедно.
Желанието му да се втурне към къщата и да провери дали тя все още
диша, беше неустоимо. Както и да разтрива гърдите си, докато болката в
тях не изчезнеше.
Близнакът му току- що бе получил това, за което той копнееше.
- Онзи джип все още ли не е потеглил? - въпросът на Зи беше
отправен към Вишъс.
Ви се приближи до компютрите и натисна няколко бутона от
клавиатурата.
- Не.
- Покажи ми.
Зейдист отиде при него и наведе глава, а Ви посочи екрана.
- Ето го. Ако излезе на шосето, ще мога да го проследя.
- Знаеш ли как да влезеш в някой от тези джипове, бе да задействаш
алармата?
- Моля те. Това е просто автомобил. Ако е все още там след падането
на мрака, ще се вмъкнем лесно вътре.
Зи изправи гръб.
- Имам нужда от нов телефон.
Вишъс отвори едно от чекмеджетата на бюрото, извади един апарат и
го провери два пъти.
- Готов си. Ще изпратя до всички съобщение с новия ти номер.
- Обади ми се, ако онова нещо помръдне.
179
Зейдист се обърна с гръб към тях и Фюри за пореден им всмукна
дълбоко от цигарата, след което задържа въздуха в дробовете си. Вратата
към тунела се затвори тежко.
Без дори да съзнава какво прави, Фюри изгаси фаса и се втурна след
близнака си.
Навлязъл вече в тунела, Зи се закова на място, чувайки нечии стъпки
зад себе си. Обърна се и светлината очерта ясно хлътналите му скули,
линията на брадичката му и белега.
- Какво? - попита той и дълбокият му глас отекна. После смръщи
вежди. - Нека позная. Става въпрос за Бела.
Фюри спря.
- Може би.
- Със сигурност. - Зи прикова очи в пода на тунела. - Усещаш
миризмата й по мен, нали?
В настанилата се между тях продължителна тишина Фюри отчаяно
искаше да има цигара червен дим между устните си.
- Просто трябва да знам... дали е добре след... секса с теб.
Зи скръсти ръце на гърдите си.
- Да. И не се тревожи - няма да пожелае да направи това отново.
О, Господи.
- Защо?
- Накарах я... - Изкривените му устни изтъняха съвсем. - Както и да
е.
- Какво? Какво си й направил?
- Накарах я да ме нарани. - Фюри потръпна, а Зи се засмя.
Смехът му бе нисък, гърлен и изпълнен с тъга.
- Да, няма нужда да се проявяваш като закрилник. Тя няма да се
доближи до мен втори път.
- Как... Какво стана?
- Хм, нужно ли е да изброявам всички причини, за да не водим този
разговор?
Изведнъж, без никакво предупреждение, Зи прикова очи в лицето на
Фюри. Силата на погледа му бе изненадваща, защото рядко гледаше
някого право в очите.
- Горе главата, братко. Знам какви са чувствата ти към нея и... се
надявам, че когато страстите се поохладят малко, ще можеш... да бъдеш с
нея.
„ Той луд ли е? ", запита се Фюри.
- И как ще стане това, Зи? Ти си обвързан с нея.
Зейдист потърка ниско остриганата си глава.
- Всъщност, не.
- Глупости.
- Това няма значение. Скоро тя ще излезе от посттравматичния шок и
ще пожелае истински партньор.
Фюри поклати глава, защото знаеше много добре, че обвързаните
мъже от тяхната раса никога не се отказват от чувствата, които изпитват
към любимите си. Не и докато не умрат.
180
- Ти си луд. Как можеш да кажеш, че искаш да съм с нея? Това ще те
убие.
