време вътрешно се гърчеше. Какво щеше да си помисли Тор, ако знаеше за
случилото се? Истинските мъже не позволяват да им се случат подобни
неща, независимо какъв вид оръжие е допряно до гърлото им.
И написа: „Следващия път ще отида при Хавърс сам, о'кей? "
Тор смръщи вежди.
- О... Това не е особено умно, синко. Имаш нужда от охрана.
„Тогава трябва да е някой друг. Не ти."
Не посмя да погледне Тор, когато му показа написаното. Настъпи
дълга тишина.
Когато Тор най-после проговори, гласът му бе едва доловим шепот:
- Добре. Няма... проблем. Може би Бъч ще може да те заведе.
Джон затвори очи и издиша. Който и да бе Бъч, той нямаше нищо
против.
Тор запали двигателя.
- Както кажеш, Джон.
Джон. Не синко.
77
Потеглиха. Единственото, за което мислеше, бе: „Мили Боже, моля те,
не позволявай Тор да разбере.”
13
Бела затвори телефона и осъзна, че онова, което тези в гърдите й, е
така взривоопасно, че може да експлодира всеки момент. Нямаше начин
крехките й кости и нежната й кожа да задържат подобни чувства и
емоции.
Изпаднала в отчаяние, се огледа из стаята и видя неясните и размити
очертания на маслени картини, мебели антики, ориенталски вази и...
Фюри, който я гледаше втренчено, седнал в един фотьойл.
Напомни си, че също като майка си тя е дама. Така че поне трябваше
да се престори, че притежава самоконтрол. Прочисти гърлото си.
- Благодаря ти, че остана с мен, докато разговарях със семейството
си.
- Няма защо.
- Майка ми беше... Изпита огромно облекчение, че чува гласа ми.
- Мога да си представя.
Е, майка й бе изрекла няколко думи, показващи облекчение, но бе
спокойна и изискана, както обикновено. Тя винаги бе като дълбока, тиха
вода, в която никога не бушува буря. Оставаше винаги овладяна,
независимо колко ужасни и покъртителни бяха събитията. Земните неща
нямаха влияние над нея. И всичко това бе заради силната й вяра в Скрайб
Върджин. Според мамен, нищо не бе случайно и за всяко събитие си
имаше причина. .. но пък, от друга страна, нищо не бе от особено
значение.
- Майка ми... наистина изпита огромно облекчение. Тя... Бела
млъкна. Вече бе казала това, нали? - Мамен беше... много щастлива.
Щеше обаче да бъде по-убедителна, ако гласът й бе поне малко
развълнуван. Или ако бе показала нещо различно от блажено приемане на
духовно просветените. За Бога, та тя бе погребала дъщеря си, а после бе
станала свидетел на възкресението й. Човек би си помислил, че всичко
това би трябвало да извика някаква емоционална реакция... Но не, майка й
се бе държала така, сякаш двете бяха разговаряли едва вчера и нищо не се
бе случило през последните шест седмици.
Бела сведе поглед към телефона. И притисна стомаха си с ръце.
Без никакво предупреждение тя рухна. Риданията й следваха бързо
едно след друго, бяха мъчителни и шокиращо жестоки.
Леглото хлътна и я обгърнаха силни ръце. Тя се съпротивляваше.
Мислеше, че един воин не би искал да вижда подобна слабост, а още по-
малко да се опитва да я утешава.
- Прости ми...
- Всичко е наред. Бела. Облегни се на мен.
О, по дяволите... Отпусна се върху него и го прегърна през стегнатата
талия. Дългата му красива коса погъделичка носа й, излъчваше приятен
мирис, докосването до бузата й бе прекрасно. Зарови се в нея и вдиша
78
дълбоко.
Когато най-после се успокои, се почувства по-леко, но не в добрия
смисъл. Изпълваше я гняв. Сега кожата й бе като сито, а тя изтичаше
навън, превръщаше се във въздух... в нищо.
Не искаше да изчезне.
Вдъхна дълбоко и се освободи от прегръдката на Фюри. Започна да
премигва бързо, опита се да фокусира погледа си, но мехлемът
продължаваше да замъглява зрението й. Какво й бе причинил онзи лесър?
Имаше чувството, че е нещо много лошо...
Вдигна ръка към клепачите си.
- Какво ми е направил?
Фюри просто поклати глава.
- Много ли е грозно?
Вече свърши. В безопасност си. Само това има значение.
„Но аз нямам чувството, че всичко е свършило", помисли СИ тя.
Тогава Фюри се усмихна, жълтите му очи излъчваха нежност и за нея
бяха балсамът, който я успокои.
- По - лесно ли ще ти е, ако си си у дома? Ако искаш, ще намерим
начин да те закараме там, въпреки че утрото ще настъпи съвсем скоро.
Образът на майка й изникна прел очите й, но не можеше да си
представи да бъде в една къща с нея. Не и в момента. Още повече,
