Затвори очи. Без съмнение, след всичко, което бе преживяла,
102
вероятно мислеше, че не заслужава нещо по-добро от него. Сигурно онзи
лесър я бе лишил от цялото й самоуважение.
Щеше да стиска това копеле за гърлото, докато не изтръгне и
последния дъх от дробовете му.
Бела въздъхна, пусна китката му и се облегна на стената под душа.
Клепачите закриваха очите й, тялото й бе отпуснато. Коприненият халат
бе мокър и полепваше за краката й, очертаваше бедрата и хълбоците й... И
онази сладка нейна част, където се срещаха.
Онова, скрито в панталоните му, мигновено се втвърди и му се
прииска да можеше да го отреже.
Бела вдигна поглед към него. Той едва ли не очакваше тя да
припадне и се опита да не мисли за всичката онази грозота, която току-
що бе погълнала.
- Добре ли си? - попита я.
- Благодаря ти - отвърна тя с дрезгав глас. - Благодаря ти, че ми
позволи...
- Да, можеш да престанеш с това.
Искаше му се да я защити от самия себе си. Във вените му пулсираше
самата същност на Господарката, ехото от жестокостта й бе уловено в
капана на безкрайния кръговрат на артериите и вените му и циркулираше
в тялото му. И Бела току- що бе поела част от тази отрова в себе си.
Трябваше да се съпротивлява по-ожесточено срещу това.
- Ще те занеса до леглото - каза. Тя не възрази и той я взе на ръце.
Излезе от душ - кабината и спря до мивката, за да вземе хавлия за нея.
- Огледалото - прошепна тя. - Покрил си го. Защо?
Той не отговори, а закрачи към спалнята. Не можеше да понесе
разговор за ужасните неща, през които бе преминала.
- Толкова ли зле изглеждам според теб? - прошепна тя, заровила
глава в рамото му.
Като стигна до леглото, той я пусна да стъпи на пода.
- Халатът е мокър. Трябва да го съблечеш. Подсуши се с тази хавлия,
ако искаш.
Бела я взе от ръцете му и започна да развързва копринените връзки.
Зейдист побърза да се обърне, заслушан в прошумоляването на плата.
След това чу шумоленето на чаршафите.
Накрая тя притихна. Неговата първична и древна същност искаше да
легне до нея. И не само за да я прегърне. Искаше да е вътре в нея, да се
движи... да намери освобождението си. Струваше му се, че е правилно да
я дари не само с кръвта си, но и с пълния завършек на сексуалния акт.
Което бе истинска лудост.
Прокара длан през главата си и се запита откъде ли се беше взела
тази лоша идея. Трябваше да се отдалечи от Бела...
Е, това щеше да стане скоро, нали? Тя щеше да си тръгне същата
вечер. И да се върне у дома си.
Инстинктите му сякаш полудяха - искаха от него да се бори, да я
задържи в леглото си. Обаче тази негова глупава и първобитна същност
можеше да върви по дяволите. Трябваше да свърши онова, което смяташе
103
за редно. Да излезе навън, да открие онзи злощастен лесър и да го убие.
Точно това трябваше да направи.
Отиде до гардероба, облече се и се въоръжи. Докато закопчаваше
ножницата на гърдите си, се замисли дали да не я помоли за описание на
убиеца, който я бе отвлякъл. Обаче не искаше да предизвика болезнени
спомени и страдание... Не, щеше да помоли Тор да го направи вместо
него, тъй като той щеше да се справи по-добре. Можеше да поговори с
нея, след като я върнат на семейството й довечера.
- Излизам - каза Зи, когато черният кинжал бе на мястото си. - Искаш
ли да помоля Фриц да ти донесе храна, преди да тръгнеш?
Не последва отговор. Погледна я. Тя лежеше на една страна и го
наблюдаваше.
Заля го нова вълна първичен инстинкт.
Искаше да я гледа как се храни. След секса, след като бе осъществил
желанието си да проникне в нея, искаше да я гледа как яде храната,
донесена от него, и дори да я поема от ръката му.
По дяволите, искаше да излезе и да убие нещо за нея, да се върне с
месо, сам да го приготви и да я нахрани добре. После да легне до нея с
кинжал в ръка и да я пази, докато спи.
Влезе обратно в гардероба. Боже, май полудяваше.
- Ще го помоля да ти донесе нещо - каза.
Провери дали остриетата на двата черни кинжала са достатъчно
остри, като ги прокара по вътрешната страна на ръката си, разрязвайки
кожата. Болката прониза мозъка му и той втренчи поглед в следите от
зъбите на Бела по китката си.
Разтърси глава, за да възвърне концентрацията си, закопча кобура на
