— А сега — изрече, като се отпусна с мъка назад — можеш да правиш, каквото искаш. — Вдигна от пода пръстена, който Стефан бе дал на Елена, и му го подаде. — Този също е твой. Вземи го. Вземи го и върви. — Извърна се настрани.
Стефан се взира дълго в златната халка в дланта си.
Сетне пръстите му се сключиха около нея и той погледна Деймън. Очите на брат му бяха затворени, дишането му бе накъсано. Изглеждаше изтощен и явно обзет от силни болки.
А Стефан бе дал обещание на Елена.
— Да вървим — рече тихо и пъхна пръстена в джоба си. — Ще те отведа някъде, където ще можеш да си починеш.
Обви ръка около брат си и го повдигна. За миг останаха така, притиснати един до друг.
