Граф Уайлдууд смята, че идеалната съпруга не трябва да влияе върху добре подредения му живот. Когато се запознава със Сабрина Уинфийлд, той решава, че нежната и грациозна блондинка е най-добрият избор. Но скоро разбира, че под деликатната красота на Сабрина се крие упорита авантюристка. Умелият прелъстител открива, че не може да мисли за нищо друго, освен как да заглуши хапливите й забележки с целувки, и не след дълго предава сърцето и душата си изцяло в нейните ръце.
1808 година
Той усещаше умората в дълбините на съзнанието си и тежестта на влажния въздух върху кожата си. Соленият мирис на морето изпълваше ноздрите му. Ревът на разбиващите се в брега вълни беше като далечен, глух тътен. Нещо капеше и разбиването на всяка капка в земята отекваше с огромна сила. Всичко беше обгърнато в непроницаема тъмнина. Дали не сънуваше някакъв кошмар или беше умрял?
Мъжът извъртя рязко глава и през тила му премина остра болка. Изстена, но болката прочисти съзнанието му. Дезориентацията изчезна. Сетивата му се изостриха.
Широк шал покриваше очите му, ръцете му бяха вързани зад гърба, а краката — през глезените. Опита здравината на въжетата. Бяха толкова стегнати, че едва успя да докосне дървените дъски зад и под себе си. Седеше с изправен гръб, а главата му беше подпряна на нещо, за което предполагаше, че са сандъци.
Това беше разумно предположение — контрабандистите прекарваха голяма част от стоката си в сандъци. И само някой глупак не би се досетил, че той бе открил бандата контрабандисти, които бе търсил. Или по-скоро те бяха намерили него.
Спомни си, че ги бе наблюдавал как вършат незаконната си дейност, скрит в скалите. Сега, когато най-сетне бе успял да открие методите, които използваха, и което бе още по-важно, да открие мястото, на което действаха, бе имал намерение да се върне с подкрепления и да ги хване на местопрестъплението. Той се изруга, че беше дошъл сам, и за арогантността и глупостта си, които го бяха докарали дотук. Ако се съдеше по болката в главата му, контрабандистите го бяха забелязали и го бяха повалили в безсъзнание с удар по главата.
Вниманието му беше привлечено от тихи гласове и той се напрегна, за да чуе за какво си говореха. Мелодичен женски глас се смесваше с грубия глас на някакъв мъж. Въпреки опасното положение, в което се намираше, той почувства удовлетворение. Беше успял да открие бандата, която се изплъзваше от него и от другите кралски агенти вече толкова време. Тази банда не беше толкова голяма, колкото беше обичайно за организациите на контрабандистите, но беше много умна и изобретателна и досега се беше оказала неуловима. И беше ръководена от жена. От жена.
Дори след много седмици на наблюдение и тайни среднощни срещи, от които нямаше голяма полза, той все още не можеше да повярва на това. В неговия свят съществуваха само два вида жени — онези, които бяха предназначени да бъдат очарователни украшения и да раждат наследници, и онези, които притежаваха съответните дарби да осигуряват приятни нощни преживявания. Той имаше значителен опит и с едните, и с другите. Неговата приятна, покорна съпруга го беше дарила със син, след което беше починала. А за жените от втория вид… е, те обикновено оправдаваха очакванията му.
Но тази жена не се вместваше в категориите, в които той подреждаше по-слабия пол. Тя очевидно беше интелигентна. Изтощителната игра на котка и мишка, която бе играл — и беше загубил, — бе достатъчно доказателство. Освен това тя, изглежда, успяваше да получи онази преданост, която очакваха кралете и която изискваха генералите. Въпреки всичките му усилия, подкупи и заплахи, нито един човек в това малко крайбрежно село не му беше дал никаква информация.
Наричаха я лейди Б и повечето истории, които бе чувал за нея, бяха преувеличения на действителността. Въпреки всичките си опити, не беше успял да намери в околността благородничка, която можеше да бъде загадъчната дама. Постепенно, въпреки волята си, той бе започнал да изпитва уважение към тази жена и хората й. Времената бяха тежки и контрабандата беше възможност за осигуряване на прехрана. Въпреки това обаче, тази дейност беше противозаконна. А и на всичко отгоре се отразяваше деморализиращо на опитите да бъдат победени французите. Но това беше опасен бизнес и той не можеше да се съмнява в смелостта на водачката на бандата и се надяваше тя да не е и толкова безмилостна, колкото беше храбра.
Гласовете станаха по-силни, но той все още не можеше да различи за какво си говореха. Стисна зъби от раздразнение. Каквото и да успееше да научи тук, то само щеше да му помогне в борбата с контрабандистите. Ако оцелееше.
Усети някакво движение около себе си. Приглушени гласове долетяха до слуха му. Той повдигна леко глава, за да се опита да разбере шепота.
— Милейди — каза един тих глас, — мисля, че нашият приятел е буден.
— Затваряй си устата — сряза го нетърпеливо друг глас. — Не искаме той да ни разпознае, ако отново ни срещне по-късно.
— А ще има ли по-късно? — попита пленникът на висок глас, със силата на човек, който знаеше, че няма какво да губи.
Някъде край него се чу женски смях.
— Винаги има по-късно, милорд. — Женският глас беше тих и леко дрезгав.
