— Това е моят дом. Едничкото място, където съм била щастлива, макар и преди много години. Винаги съм живяла тук и тук ще си умра. Извинете, че не ви предложих нищо. Толкова отдавна никой не ме посещава, че вече не зная как да се държа с гости. Желаете ли кафе или чай?
— Няма нужда, благодаря.
Госпожа Марласка се усмихна и посочи креслото, в което бях седнал.
— Беше любимото на моя съпруг. Често сядаше в него и четеше до много късно пред камината. Аз понякога сядах тук, до него, и го слушах. Той обичаше да ми разказва разни неща — поне тогава. Бяхме много щастливи в тази къща…
— Какво се случи?
Вдовицата сви рамене, загледана в пепелта на камината.
— Сигурен ли сте, че искате да чуете тази история?
— Моля ви.
— Честно казано, не зная съвсем точно кога съпругът ми Диего се запозна с нея. Спомням си само, че веднъж взе да я споменава, ей тъй, между другото, но скоро стана така, че и ден не минаваше, без да чуя името й от неговата уста: Ирене Сабино. Каза ми, че ги запознал един мъж на име Дамиан Роурес, който организирал спиритически сеанси в някакъв локал на улица „Елизабетс“. Диего беше много начетен в областта на религиите и няколко пъти бе присъствал на такива сеанси като наблюдател. В ония дни Ирене Сабино беше една от най-популярните актриси в театрите на Паралело. Беше красавица, това не мога да отрека. Като оставим това настрана, надали знаеше да брои по-нататък от десет. Говореше се, че се родила сред колибите на плажа Богател, че майка й я изоставила в гетото Соморостро и тя израснала сред просяци и хора, които търсели скривалище там. На четиринайсетгодишна възраст започнала да танцува в кабаретата и локалите на Равал и Паралело. Тоест минаваше за танцьорка, но предполагам, че е започнала да проституира още преди да се научи да чете — ако изобщо се е научила някога… По едно време беше голямата звезда на зала „Ла Криола“, или поне така говореха. После премина към други, по-изискани заведения. Мисля, че беше в „Аполо“, когато се запозна с някой си Хуан Корбера, на когото всички му викаха Жако. Жако беше неин импресарио, а вероятно и любовник. Именно той измисли името Ирене Сабино и съчини легендата, че била незаконна дъщеря на голяма парижка кабаретна звезда и принц от европейската аристокрация. Нямам представа какво е било истинското й име и дали изобщо е имала такова. Та този Жако я въвел в кръговете на спиритическите сеанси — мисля, че по внушение на Роурес.
Те двамата си делели печалбите от продажбата на предполагаемата й девственост на заможни и отегчени мъже, които посещавали онези фарсове, за да си разнообразят живота. Говореше се, че нейната специалност били двойките.
