Чух гласове на втория етаж и разбрах, че някой там е пуснал Маркос да влезе. Без да се двоумя, се хвърлих с цялата сила, която успях да събера, към прозореца на третия етаж. Минах през него, закрил лицето и шията си с ръкавите на палтото, и се приземих сред куп строшени стъкла. Изправих се с мъка и в полумрака видях как едно тъмно петно пълзи по лявата ми ръка. Точно над лакътя стърчеше треска от стъкло, остра като кама. Хванах я и я дръпнах. Студеното усещане отстъпи пред взрив от болка, който ме накара да падна на колене на пода. От тази позиция видях, че Кастело се бе спуснал по тръбата и в момента ме наблюдаваше от същото място, от което аз бях скочил. Преди да успея да извадя оръжието, той се хвърли към прозореца. Видях как ръцете му се хващат за рамката и без да му мисля, с все сила затръшнах счупения прозорец, използвайки цялата тежест на тялото си. Чух как костите на пръстите на Кастело се строшиха със сухо пращене и той изрева от болка. Извадих револвера и се прицелих в лицето му, но ръцете му вече не се държаха здраво за рамката. За миг в очите му се изписа ужас и той падна в шахтата, като тялото му се блъскаше в стените и оставяше кървава диря в кръпките светлина, която се процеждаше от прозорците на долните етажи.
Повлякох се към вратата в дъното на коридора. Раната на ръката ми туптеше силно, а чувствах, че и краката ми са порязани тук-там, но продължих да вървя. От двете страни на коридора се виждаха сумрачни стаи, пълни с шевни машини, макари и маси с големи топове плат. Стигнах до вратата и хванах бравата й. След една десета от секундата почувствах как тя се завъртя под пръстите ми и я пуснах. Маркос беше от другата страна и се мъчеше да отвори. Отдръпнах се няколко крачки назад. Мощен гръм разтърси вратата и част от ключалката отхвръкна сред облак от искри и синкав дим. Маркос щеше да разбие ключалката с изстрели. Потърсих убежище в първата стая, пълна с неподвижни силуети без ръце или крака — манекени за витрина, струпани един връз друг. Шмугнах се между торсовете, които просветваха в полумрака. Отекна втори изстрел и входната врата се отвори с трясък. Облак барутен дим нахлу в жилището заедно с жълтеникавата светлина от площадката. Ъгловатата фигура на Маркос се очерта в снопа от лъчи, сетне чух стъпките му да се приближават по коридора. Прилепих се до стената, скрит зад манекените, стискайки револвера с треперещите си ръце.
— Излезте, Мартин — спокойно рече сержантът, като се приближаваше бавно. — Няма да ви нараня. Имам заповед от Грандес да ви отведа в участъка. Открихме оня човек, Марласка. Той си призна всичко. Вие сте чист. Да не вземете сега да направите някоя глупост? Хайде, излезте и ще поговорим в полицейското управление.
Видях го да минава край прага на стаята, в която се спотайвах.
— Мартин, чуйте ме. Грандес идва насам. Можем да изясним всичко това, без да е нужно да усложняваме нещата повече.
Запънах ударника на револвера. Стъпките на Маркос спряха. Долових леко стържене по плочките. Той беше от другата страна на стената. Знаеше отлично, че се намирам в тази стая и няма как да изляза от нея, без да мина покрай него. Силуетът му бе стаен сред сенките на входа. Профилът му се сливаше с течния мрак, само блясъкът на очите издаваше присъствието му. Беше на едва четири метра от мен. Започнах да се плъзгам по стената, сгъвайки колене, докато стигнах до пода. Краката на Маркос се приближаваха към мен измежду тези на манекените.
— Зная, че сте тук, Мартин. Престанете с тия детинщини.
Изведнъж се закова на място. Видях го да коленичи и да опипва кървавата диря, оставена от мен. Поднесе един пръст към устните си. Представих си, че се усмихва.
— Много кървите, Мартин. Имате нужда от лекар. Излезте и ще ви заведа в някой диспансер.
Запазих мълчание. Маркос се спря пред една маса и взе от нея някакъв лъскав предмет, който лежеше сред изрезки плат. Това беше голяма шивашка ножица.
— Вие решавате, Мартин.
Чух звука от двете остриета на ножицата, която той няколко пъти отвори и затвори. Остра болка прониза ръката ми и аз прехапах устни, за да сподавя стона си. Маркос извърна лице към моето убежище.
— Като стана дума за кръв, навярно ще ви е приятно да узнаете, че сме задържали вашето курве, оная Изабела, и преди да започнем с вас, хубавичко ще се позабавляваме с нея…
Вдигнах оръжието и се прицелих в лицето му. Блясъкът на метала ме издаде. Маркос скочи към мен, като събори манекените и избегна изстрела. Почувствах тежестта му върху моето тяло и неговия дъх в лицето ми. Остриетата на ножицата щракнаха рязко едва на сантиметър от лявото ми око. Блъснах лицето му с челото си с цялата сила, която успях да събера, и той падна на една страна. Вдигнах револвера и се прицелих в главата му. Маркос се надигна с разцепена устна и впи поглед в мен.
— Не ти стиска — тихо рече той.
