Освен грижата за времето учителят помагал на отделни хора като заклинател на духове, майстор на амулети и вълшебни средства, в известни случаи и лечител, доколкото това не било право на прамайката. В останалото обаче учителят Туру водел живот като всеки друг. Той помагал, когато му идвал редът, да се обработва земята на общината и край къщичката си уредил своя собствена малка градина. Събирал плодове, гъби, съчки и ги съхранявал. Ловял риба и ходел на лов, и отглеждал една или две кози. Като селянин приличал на всеки друг, като ловец, рибар и търсач на билки обаче бил несравним; самотник и гений, за него се носела славата, че знае куп природни и магически хитрини, похвати, предимства и помощни средства. Разправяли, че изплете ли от върбови клонки примка, никое уловено животно не можело да се изплъзне от нея, той умеел с особени средства да придава мирис на стръвта за рибата, да я прави вкусна и ароматна, умеел да примамва раците към себе си, имало хора, които вярвали, че той разбира езика на някои животни. Но същинско царство му била магическата наука: наблюдаването на луната и звездите, познаването признаците на времето, предчувствието за промяна във времето, за растежа на посевите, заниманието с всичко, което служело като помощно средство за чудотворно въздействие. Той бил славен познавач и събирач на онези създания на растителния и животинския свят, които можели да служат за лекарства и отрови, носители на магия, средства за благослов и защита срещу злото. Той знаел и намирал всяка трева, и най-рядката, знаел къде и кога тя цъфти и връзва семена, кога е време да се изровят корените й. Познавал и намирал всички видове змии и костенурки, знаел как да употреби рога, копита, нокти, косми, познавал изкривените, сраснали се призрачно форми, които всявали страх, кривините, израстъците и брадавиците по дънери, по листа, по зърна, по черупки, по рога и копита.
Кнехт трябвало да се учи повече чрез сетивата си, повече с крак и ръка, с око и осезание, ухо и обоняние, отколкото с разум, и Туру го обучавал далеч повече с примери и показване, отколкото със слова и наставления. Рядко се случвало учителят изобщо да говори свързано, а и тогава думите му били само опит да направят още по-разбираеми неговите необикновени внушителни жестове. Учението на Кнехт малко се различавало от това, което младият ловец или рибар научавал от някой добър майстор, ала то му доставяло голяма, радост, защото научавал това, което вече било вложено в него. Учел да се вслушва, да дебне, да се промъква, да наблюдава, да бъде нащрек, да бди, да души, да разпознава следи, но дивечът, който той и неговият учител дебнели, не били само лисицата и язовецът, пепелянката и костенурката, птицата и рибата, а духът, цялото, смисълът, взаимната връзка. Да познават и определят бързолетното своенравно време, да отгатват и предричат стаената в една ягода или змийска челюст смърт, да дебнат тайната, по която облаците и бурите се свързват със състоянието на луната и влияят върху посева и растежа, както и върху благополучието или гибелта на живота в човека и звяра, към това се домогвали те. Всъщност се стремели към същата цел, към която се стремят науката и техниката от по-късните хилядолетия, след овладяването на природата, когато може да се играе с нейните закони, но те правели това по съвсем различни пътища. Не се отделяли от природата и не се опитвали насилствено да проникнат в нейните тайни, никога не се противопоставяли и не враждували с природата, а винаги оставали частица от нея и предани й със страхопочитание. Възможно е те да са я познавали по-добре, да са се отнасяли по-мъдро към нея. Едно обаче било за тях абсолютно невъзможно: и в най-дръзката мисъл да се отнесат към природата и царството на духовете без страх, благосклонност и покорство или да почувстват превъзходство над нея. Това престъпно самонадценяване било немислимо за тях, изглеждало им невъзможно да се отнасят другояче освен със страх към могъществото на природните сили, към смъртта, към демоните. Страхът властвал над живота на хората. Струвало им се невероятно да го преодолеят. Но да го укротят и обуздаят в някакво русло, да го надхитрят и преобразят, да го включат в целостта на живота, им служели различни форми на жертвоприношение. Страхът бил бреме, притиснало битието на хората, но без неговата огромна тежест на живота им би липсвал не само страх, но и деятелност. Комуто се удавало да облагороди част от страха в страхопочитание, спечелвал много, хората от този вид, хората, чийто страх се превърнал в благоговение, били добрите и напредналите в онова време. Жертвало се много и в различни форми и някои от тези жертвоприношения и ритуалите към тях били в кръга от задължения на заклинателя на времето.
