Дължината на полите като мерна единица за национална криза (в Глава 3): авторът дължи вечна благодарност на знаменития военен историк и стратег сър Базил Лайдел Харт, задето последният изтъкна това интересно наблюдение пред него през 1968 г. Тази теория вероятно обяснява защо късите поли не са излезли от мода от ’60-те години насам.
Запознатите с историята на изчислителната техника вероятно ще разпознаят в Глупър далечен отзвук от Икономическата изчислителна машина на Филипс, построена през 1949 г. от инженера икономист Бил Филипс. Същата се оказва и интересен хидравличен модел на националната икономика. Очевидно при изграждането й не са взели участие никакви Игори. Една от най-ранните машини се намира в Лондонския научен музей, а още десетина екземпляра са изложени на различни места по света на вниманието на заинтересуваните.
Последно, както винаги, авторът е благодарен на Британската фондация на хумористичното наследство, задето с усърдната си работа се грижи добрите стари шеги да не изчезнат…
Те се спотайваха в мрака, вечно на своя пост. Не разполагаха със средства да измерват времето, нито имаха желание да го измерват. Беше имало време, когато тях ги беше нямало тук и щеше да дойде време, евентуално, когато отново нямаше да са тук. Щяха да са някъде другаде. Времето между тези две положения не беше от значение.
Някои от тях обаче се бяха натрошили, а други, най-младите, бяха утихнали.
Ставаше все по-тежко.
Нещо трябваше да се направи.
Един от тях извиси мисълта си в песен.
Беше трудна сделка, но трудна за кого? Това беше въпросът и г-н Приш, адвокат, не откриваше отговора. А как само би се радвал да получи отговор. Когато дадена компания проявява интерес към напълно безинтересно парче земя, обикновено други, по-малки компании, намират за разумно да инвестират в съседните парцели, в случай че първата компания знае
Но адвокатът не успяваше да отгатне какво толкова има да се знае в случая.
Той отправи към жената, седяща от другата страна на бюрото му, деликатно загрижена усмивка.
— Вие разбирате, г-це Добродуш, че тази област попада в обсега на миньорския закон на джуджетата? Това означава, че всички метални и неметални руди са собственост на Низшия крал на джуджетата. Ако изкопаете някаква руда, ще трябва да платите значителен налог. Макар че, длъжен съм да ви предупредя, няма вероятност да попаднете на каквито и да било залежи. Счита се че теренът е запълнен с пясък и сол до значителна дълбочина.
Той изчака да види как ще реагира жената, но тя само се взираше в него безмълвно. Спирали синкав дим се извиваха от цигарата й нагоре към тавана.
— Разпоредбите включват също всички видове антики — продължи адвокатът, наблюдавайки лицето й, доколкото можеше да го види през валмата дим. — Низшият крал е постановил, че всякакви накити, части от брони, древни предмети, известни като Апарати, оръжия, керамика, свитъци или кости, на които може да попаднете при изкопните работи, ще подлежат на конфискуване.
Последва кратка пауза, по време на която г-ца Добродуш изглежда сравняваше наум изброените предмети с някакъв свой списък, а после изгаси цигарата си преди да отговори.
— Имате ли основание да вярвате, че ще се натъкнем на някое от тези неща?
— Никакво — отговори адвокатът с кисела усмивка. — Всеки знае, че тази земя е гола пустош, но кралят обича де се застрахова срещу възможността това, което „всеки знае“ да се окаже погрешно. Което се случва често.
— Кралят ни одира кожите с този наем, особено при такъв кратък период на наемане!
— И все пак, вие плащате с готовност. Такова поведение изнервя джуджетата. Те не обичат да се разделят със земята си дори и само за няколко години. Впрочем, предполагам, че средствата са му нужни заради цялата оня история с Долината Куум.
— Плащам си определената сума, нали така?
— Съвсем вярно, съвсем вярно, но…
— Той ще уважи ли нашия договор?
— Безусловно! В това поне можете да сте сигурна. Джуджетата са педанти относно сключените договори. Всичко, което трябва да направите е да подпишете тук и, ще ме прощавате, да си платите.
Г-ца Добродуш извади от чантата си дебел лист хартия и го сложи на бюрото.
— Това е банков запис за пет хиляди долара, издаден от Кралската Банка на Анкх-Морпорк.
Адвокатът се усмихна.
— Име, което вдъхва доверие — каза той и бързо добави: — Поне така е било винаги досега. Подпишете, където съм отбелязал, моля.
Адвокатът я наблюдаваше внимателно, докато тя подписваше и на нея й се стори, че е затаил дъх.
— Ето на — каза тя и бутна договора обратно към него.
Адвокатът не се стърпя.
— Може би сега, когато договорът ви е подсигурен, ще бъдете така добра да задоволите любопитството ми, мадам?
