килими от пирен. Беше дълго няколко километра и наполовина толкова широко, а спокойните
му води отразяваха безупречно синьото шотландско небе.
Откритата дървена лодка се отдалечи от брега, оставяйки следа в гладката му като огледало
повърхност, и спря в най-дълбоката му част. На нея имаше четирима пътници: Пол и Гамей
Траут, Дъглас МакЛийн и покойният му братовчед Ангъс. Прахът му беше прибран в
инкрустирано византийско сан-дъче, с което химикът се беше сдобил при едно от
пътешествията си.
Дъглас МакЛийн бе срещал братовчед си само веднъж, на една сватба преди няколко години.
Бяха си допаднали и се заклели да се виждат по-често, но както обикновено става с уговорките
на чаша уиски, така и не бяха осъществили плана си. До този момент. Дъглас беше
единственият жив роднина, когото Траут успя да открие. Не по-маловажно беше, че свиреше
на гайда. Не хубаво, но силно.
Разкрачен, за да не изгуби равновесие, Дъглас стоеше на носа на лодката, облечен в
карираната носия на рода си. Когато Гамей му даде знак, той засвири „Удивителна благодат”.
Под звуците на завладяващата мелодия, която отекваше в околните хълмове, Пол изсипа сиво-
кафявата пепел от сандъчето във водата. Тя се понесе по повърхността и постепенно потъна.
- Ave atque vale’ - каза тихо Траут.
В същото време, но на друго място Джо Дзавала носеше заедно с неколцина други мъже прост
дървен ковчег по пътеката между надгробните камъни в двора на стара църква близо до Руан.
Останалите бяха все наследници на капитан Пиер Льован.
Край отворения гроб на съпругата и сина на капитана стояха поне двайсетима души от рода
Льован. Към тях се присъединиха и представители на френската армия. Докато свещеникът
изричаше последните ритуални слова, военните отдадоха чест и ковчегът бе спуснат в гроба,
който най-сетне щеше да даде покой на войника.
- Ave atque vale - прошепна Дзавала.
Високо над лозята на имението Фошар кръжеше малък червен биплан. Остин погледна
часовника си, наклони леко „Авиатика” и според предварителната уговорка изсипа праха на
Жул Фошар, чието тяло бе извадено от ледника.
Имаше известни спорове дали той трябва да се кре-мира поради общото негативно
отношение на католическата църква към този ритуал. Но тъй като нямаше живи роднини,
Остин и Скай взеха нещата в свои ръце и решиха да върнат Жул в земята на любимите му лозя.
И Остин изпрати Жул Фошар със същите думи като Траут и Дзавала. След това взе микрофона,
който го свързваше със Скай в предната кабина.
- Е, това беше. Той се оказа най-добрият от цялата фамилия. Заслужаваше нещо по-добро от
това да лежи замразен като близалка в ледника.
- Съгласна съм. Чудя се само какво ли щеше да стане, ако беше стигнал до Швейцария.
- Никога няма да разберем. Можем да си
Здравей и сбогом! (лат.) - Бел. прев.
представяме, че в някоя паралелна вселена е успял да спре войната.
- Хубава мисъл - каза Скай и след малко добави: -Колко още можем да летим с това нещо?
- Докато ни свърши горивото.
- Дали ще стигне до Прованс?
- Чакай малко. - Той въведе точката на GPS-a и зададе маршрута по въздух, за да изчисли
необходимото гориво. - Ще отнеме няколко часа и ще трябва да спрем за презареждане. Защо
питаш?
- Шарл ни предложи да се възползваме от вилата му. Каза дори, че можем да вземем
новото му „Бент-ли”, ако обещаем да не се гмуркаме с него в басейна.
- Трудно условие, но ще го приема.
- Вилата е чудесно място - продължи Скай възторжено, - тихо и красиво, с чудесна винена
изба. Стори ми се, че там ще бъде много удобно да поработя над статията си. Трябва
например да взема под внимание Фошар. С помощта на това, което ни разказа Расин, ще мога
да докажа теорията си, свързваща минойците с ранната европейска търговия. Ще поговорим и
за твоята теория, че са стигнали на север чак до Фарьор-ските острови. Може би дори до
Северна Америка. Какво мислиш?
- Не си нося никакви дрехи.
- На кого му трябват дрехи? - засмя се тя многообещаващо. - Това никога не ни е спирало.
Остин се усмихна.
- Май на това му казват решаващ аргумент. Хващаме попътния вятър. Ще се постарая да
стигнем навреме за вечеря.
Той погледна компаса и насочи самолета на юг, към примамливите брегове на Средиземно
море.
