Тази книга не би била възможна, ако трима много специални хора не бяха отворили историята, живота и сърцата си за мен. Дължа огромна признателност на Сеорас Уолъс, Ален Мак о Алпин и Алън Торанс. Всички грешки, които евентуално съм допуснала в пресъздаването на шотланд-ски/ирландските митове, са лично мои. Воини, благодаря ви. Допълвам и още едно БЛАГОДАРЯ на Денис Торанс, чс ме спаси от всичкия онзи тестостерон на клана Уолъс.
Докато разучавах острова Скай, бях отседнала в прекрасния хотел „Торавайг". Искам да благодаря на целия персонал за това, че направиха престоя ми толкова прекрасен, макар и да бяха безсилни срещу дъжда.
Понякога имам нужда да се затворя в нещо, което приятелите ми наричат „пещерата на писателя“, за да завърша някоя книга. Точно такъв беше случаят с
В книгата съм използвала малко галски. Да, има трудно произношение и много варианти (съшо като чероки). С помощта на шотландските ми експерти използвах галски, произхождащ от древните езици далриадски и галовиди-ански от западното крайбрежие на Шотландия и северното на Ирландия. Ако съм допуснала някакви грешки, вината е моя.
Благодаря на треньора Марк и неговия фитнес лагер, и по-конкретно на Боди арт екипа, които ми помогнаха да се почувствам силна и красива.
Благодаря и на теб, Шоунъс, че ми осигури малко тишина и спокойствие.
Както винаги, благодарни сме на своя екип от „Св. Мартин" - Дженифър Уайз, Матю Шиър, Ан Бенсън, Ан Мари Толбърг и поразителния дизайнерски екип, който продължава да ни радва с невероятните корици, които прави. Обичаме ви!
Благодарим и на МК Advertising, които ни направиха страхотен уебсайт - www.pccast.net, както и www.houseof nightseries.com .
Както винаги. Кристин и аз изпращаме своите любов и признателност на нашия агент Меридит Бернстийн. Домът на нощта не би съществувал без нея.
И накрая, благодарим на всички свои верни фенове. Страшни сте!
Калона вдигна ръце. Изобщо не се поколеба. Нямаше никакво съмнение какво трябва да направи. Не би допуснал нищо и никой да застане на пътя му, а това човешко хлапе се опитваше да го спре. Не може да се каже, че държеше момчето непременно да умре, нито пък да живее. Беше просто необходимост. Не изпитваше капка съжаление или разкаяние. Всъщност от векове Калона изпитваше твърде малко чувства. Така че крилатият безсмъртен равнодушно завъртя главата на момчето и сложи край на живота му.
- Не-е-е-е-е!
Страданието в тази единствена дума накара сърцето на Калона да замръзне. Той пусна безжизненото тяло на момчето и се обърна точно навреме, за да види как Зоуи тича към него. Погледите им се срещнаха. В нейните очи се четеше отчаяние и ненавист. В неговите беше невъзможното отричане. Той се опита да формулира думите, с които да я накара да го разбере и може би да му прости. Но нямаше нищо, което би могъл да каже и с което да промени случилото се пред очите й. А дори и да беше в състояние да направи невъзможното, вече нямаше време.
Зоуи хвърли по него цялата сила на елемента дух.
Духът запрати по безсмъртния сила, която бе отвъд физическото. А духът беше в същината му, неговата сърцевина. Елементът му бе служил с векове и с него се чувстваше силен и спокоен. Атаката на Зоуи го срази. Удари го с такава сила, че го запрати зад огромната каменна стена, която разделяше вампирския остров е Венецианския залив. Ледената вода го погълна. Болката беше толкова убийствена, че той не й се съпротивляваше. Може би трябваше да остави ужасната борба за живот и всичко да свърши. Може би още веднъж трябваше да се остави да бъде победен от нея. Но в следващия миг почувства, че душата на Зоуи се разбива и както неговото падение го водеше от една форма към друга, така и нейната душа напусна този свят.
Тази мисъл му причини повече болка, отколкото нападението й срещу него.
Не, Зоуи! Той никога не беше възнамерявал да я нарани. Въпреки всичките машинации на Неферет, въпреки всичките й манипулации като Тси Сгили, той винаги е знаел, че ще използва свръхестествените си сили, за да спаси Зоуи. В този свят само чрез нея можеше да се доближи до Никс. а този свят беше единственият, който му бе останал.
Калона се бореше за живота си. Повдигна масивното си тяло от обгърналите го вълни и осъзна истината. Заради него духът на Зоуи си бе отишъл, което значи, че тя щеше да умре. С първата глътка въздух, която пое над водата, той нададе вик на отчаяние, който отекна в последната й дума: „Не!“.
