- Анита, овладей страха си. Успокой се, успокой мислите си.
- Ти се успокой, мамка му! - Гласът ми звучеше рязко, паникьосано.
Джейсън бе хванал колана ми с върховете на пръстите си. Притисна тялото си към краката ми и ме заклещи до решетките. Ахнах леко, макар да се мразех за това. Ако нещата щяха да свършат по този начин, проклета да съм, нямаше да си отида, хленчейки.
Заслушах се в сърцето си, което туптеше в ушите ми, и започнах да си поемам въздух бавно, на равни интервали. Взирах се в тези пролетно-зелени очи и се учех отново как да дишам.
Джейсън притисна бузата си до бедрото ми, а ръцете му се плъзнаха по кръста ми. Сърцето ми усили ритъма си и се опитах да го преглътна. Концентрирах се върху собственото си сърце, докато пулсът ми не се забави. Беше от типа концентрация, която ви позволява да приложите онова ново хвърляне от джудото. Концентрацията, която подхранваше вдигането на зомбитата.
Когато Джейсън вдигна глава и отново ме погледна, посрещнах погледа му със спокойни очи. Чувствах лицето си безизразно, неутрално, невъзмутимо. Не бях сигурна колко дълго ще продължи, но беше най-доброто, на което бях способна.
Пръстите му се плъзнаха под пуловера ми, нагоре по гърба ми. Преглътнах и ритъмът на сърцето ми се ускори. Опитах се да го забавя, да се концентрирам, но ръцете му се плъзнаха около кръста ми върху голата кожа. После проследиха ребрата ми и се придвижиха нагоре. Сграбчих китките му и ги спрях малко преди да докоснат гърдите ми.
Ръцете ми останаха върху неговите, докато се изправяше. Все така държейки своите под пуловера ми, той повдигна материята нагоре, оголвайки стомаха ми. Изглежда Джейсън харесваше гледката на гола кожа. Отново коленичи, като ми позволи да задържа ръцете му. Почувствах почти изгарящия му дъх върху голия си стомах. Езикът му се стрелна и ме докосна леко встрани от пъпа. Устните му погалиха кожата ми, меки, гальовни.
Почувствах как си пое дълбок накъсан дъх. Притисна лицето си към меката плът на корема ми. Езикът му облизваше кожата ми, а устата му се притискаше силно към нея. Зъбите му леко одраскаха кръста ми. Накара ме да потръпна и то не от болка. Ръцете му се свиха в юмруци под пуловера ми, трепереха. Не исках да пусна китките му, но исках да се махне от мен.
- Ще ме яде ли или.
- Ще те чука - добави Кармайкъл.
Почти го бях забравила. Беше лекомислено да забравя човека с пистолета. Може би причината бе в осъзнаването, че не представлява опасност за мен. Опасността беше коленичила в краката ми.
- Джейсън е един от нас само от няколко месеца. Ако може да канализира енергията в секс вместо в насилие, бих приел това. И бих се опитал да го държа настрани от смъртоносните зони.
- Какво би трябвало да означава това?
- Дръж го далеч от гърлото и стомаха си.
Впих поглед в Джейсън. Той ме погледна и завъртя очи. Имаше мрак в тези бледи очи, мрак, достатъчно дълбок, че да се удавиш в него.
Измъкнах ръцете му изпод пуловера си. Той ги плъзна в моите и пръстите ни се преплетоха. Потърка носа си в стомаха ми, опитвайки се да зарови лице на мястото, където пуловерът беше оголил кожата ми. Изправих го, все още вплела ръце в неговите.
Той вдигна ръцете ни нагоре, притискайки моите назад към решетките. Преборих се с желанието да се съпротивлявам, да се отдръпна. Съпротивата беше възбуждаща, а това беше лошо.
Бяхме с почти еднакъв ръст. Очите му бяха твърде поразителни от няколко сантиметра разстояние. Устните му се разтвориха леко и успях да мярна зъбите.
Исусе!
Той потърка бузата си в моята. Устните му се придвижиха надолу по очертанията на челюстта ми. Обърнах глава в опит да го държа по-далече от големия туптящ пулс на врата ми. Той повдигна глава, за да си поеме въздух и докосна с уста моята. Притисна тялото си към моето достатъчно силно, за да разбера, че се радва да е в тази поза. Или поне тялото му се радваше. Зарови лице в косата ми и остана така притиснат към мен, докато ръцете ни бяха върху решетките.
Можех да почувствам тупкането на пулса на врата му, допрян до челюстта ми. Дишането му беше твърде учестено, гърдите му се повдигаха и спускаха, сякаш правеше много повече от любовна игра. Нима щях да се превърна от обект на любовна игра в мезе?
Кожата ми настръхна от нечия енергия, но не беше Джейсън. Бях опитвала тази сила и преди. Нима представлението беше възбуждащо за Ричард? Нима да ме гледа как умирам по този начин щеше да е толкова възбуждащо, колкото и с жената от филма?
- Тя е моя, Джейсън. - Беше гласът на Ричард, но с басов полутон. Промяната наближаваше.
Джейсън изскимтя. Това беше единствената дума, с която да се опише звука.
Силата на Ричард се носеше по въздуха като далечна гръмотевица и се приближаваше все повече.
- Махни се от нея, Джейсън. Веднага! - Последната дума излезе с
нещо близко до писък.
Но беше от типа писъци, които надават когуарите, не от страх, а като предупреждение.
Почувствах как Джейсън поклати глава срещу косата ми. Ръцете му се разтърсиха от конвулсии срещу моите. Силата им ме накара да ахна. Това беше грешен ход.
