Ликантроп, който е касапин. Беше твърде перфектно. Но разбирах защо би могла да загуби работата си. Обработка на храна с потенциално фатално заболяване. Не ми се вярва. Аз го знаех и министерството на здравеопазването знаеше, че ликантропията може да се предава само при атака в животинската форма. Повечето хора не го вярват. Не мога да кажа, че ги обвинявам изцяло. И аз не искам да съм космата.
- Ръководи магазин за месни специалитети. Бизнесът е добър. Наследи го от баща си.
- Той също ли беше ликантроп?
Смиц поклати глава.
-Не, Пеги беше нападната преди няколко години. Оцеля... - сви рамене. - Но. знаете как е.
Наистина знаех.
- Тоест жена ви е ликантроп и ще загуби бизнеса си, ако се разчуе. Това го разбрах. Но как мога да ви помогна?
Преборих се с желанието да погледна часовника си. Билетите бяха в мен. Ричард не можеше да влезе сам.
- Пеги изчезна.
Аха.
- Не съм частен детектив, г-н Смиц. Не се занимавам с изчезнали хора.
- Но аз не мога да ида в полицията. Може да разберат.
- От колко време е изчезнала?
- Два дни.
- Моят съвет е да отидете в полицията.
Той упорито поклати глава.
-Не.
Въздъхнах.
- Не знам нищо за откриване на изчезнали хора. Вдигам мъртъвци, убивам вампири, това е.
- Г-н Вон каза, че можете да ми помогнете.
- Обяснихте ли му какъв е проблемът?
Той кимна.
По дяволите! С Бърт щяхме да имаме дълъг разговор.
- Полицаите работят добре, г-н Смиц. Просто им кажете, че жена ви е изчезнала. Не споменавайте ликантропията. Вижте какво ще открият.
Не ми харесваше да съветвам клиент да укрива информация от полицията, но при всички случаи беше по-добре, отколкото въобще да не ходи.
- Г-це Блейк, моля ви, притеснявам се. Имаме две деца.
Започнах да изреждам всички причини, поради които не мога да му
помогна, после се спрях. Имах идея.
- „Съживители“ ООД има договор с частен детектив. Вероника Симс е участвала в множество свръхестествени случаи. Може и да е в състояние да ви помогне.
- Мога ли да й вярвам?
- Аз й вярвам.
Изгледа ме продължително, след което кимна.
- Добре, как да се свържа с нея?
- Нека да и се обадя, за да видя дали може да ви приеме.
- Това ще е страхотно, благодаря.
- Искам да ви помогна, г-н Смиц. Просто издирването на изчезнали брачни партньори не ми е специалност.
Набрах телефона, докато говорех. Знаех номера на Рони наизуст. Тренирахме заедно поне два пъти седмично, без да споменавам обичайното кино, вечеря и прочее. Най-добри приятелки, концепция, която повечето жени така и не надрастват. Попитайте някой мъж кой е най-добрият му приятел и той ще трябва да помисли. Няма да може да отговори веднага. Докато жената може. Мъжът може дори да не успее да се сети за името на най-добрия си приятел. Жените следят тези неща. Мъжете -не. Не ме питайте защо.
Включи се секретарят на Рони.
- Рони, Анита е, ако си там, вдигни.
Телефонът изщрака и секунда по-късно разговарях с оригинала.
-Здрасти, Анита. Мислех, че тази вечер си на среща с Ричард. Проблем ли има?
Виждате ли, най-добри приятелки.
- Не и със срещата. Имам един клиент, за когото смятам, че е по-скоро по твоята част, отколкото по моята.
- Разкажи ми - отвърна тя.
Направих го.
- Препоръча ли му да иде в полицията?
-Да.
- Но той не иска?
-Не.
Тя въздъхна.
- Ами и преди съм се занимавала с изчезнали хора, но обикновено след като полицията е свършила всичко, което е могла. Те имат ресурси, до които нямам достъп.
- Това ми е ясно - отговорих й.
- И няма да промени мнението си?
- Не мисля.
- Тоест или аз, или...
- Бърт е приел работата, макар да е знаел, че става дума за изчезнал човек. Може да се пробва да я даде на Джеймисън.
- Джеймисън не може да различи задника си от дупка в земята, ако става дума за нещо различно от вдигане на мъртви.
- Да, но е винаги готов да разшири репертоара си.
- Попитай го дали може да дойде в офиса ми. - Тя направи пауза, докато прелистваше графика със срещите си. Изглежда бизнесът вървеше. - Утре сутрин в девет.
- Исусе, винаги си била ранобудна.
- Един от малкото ми недостатъци - отговори ми Рони.
Попитах Джордж Смиц дали утре в девет часа сутринта му е
удобно.
- Не може ли да ме приеме тази вечер?
- Иска да се видите тази вечер.
Тя помисли около минута.
- Защо не? Не е като да имам гореща среща, за разлика от някои други хора. Естествено, прати го насам. Ще почакам. Петък с клиент е по-добре от петък вечер самичка, предполагам.
- Просто временно си на сухо - отвърнах й аз.
- А при теб има порой. - Много смешно.
Тя се разсмя.
- Ще очаквам пристигането на г-н Смиц. Наслаждавай се на „Момчета и кукли“1.
- Ще се наслаждавам. До утре сутрин за нашето бягане.
- Сигурна ли си, че ме искаш там толкова рано, в случай че готини-ят пич реши да остане?
- Познаваш ме достатъчно добре - казах й аз.
- Да, така е. Просто се шегувам. До утре.
