Она поднимает лицо.
Небо еле сдерживают сезон дождей.
– Алексий?
Сырые глаза закатываются за горизонт.
Откидывается на спину.
ТАЯ
РОДНАЯ ОЧНИСЬ
Моргает.
Открывает глаза.
– Кто Вы?