— Има едно-друго… От Калахорн ни изпращат още двеста и петдесет конници и обещават при първа възможност да изпратят още… Членовете на Съвета на Градовете все още не са постигнали съгласие по повод участието си във „войната на елфите“, а кралят на Калахорн няма отношение по въпроса… Затова, докато не постигнат споразумение, ни изпращат от време на време по някой и друг отряд, без да се ангажират изцяло — един вид — компромис…
Нищо ново, мрачно поклати глава Андер. Стий Джанс го беше предупредил.
— Имаме известие и от Федерацията — горчиво се усмихна Чиос. — Кратко и ясно. Щели да предприемат мерки само при положение, че сигурността им е застрашена. В случая не виждали причини за тревога. — Той сви рамене. — Нещата се покриват с очакванията ни…
— Ами Кершолт? — бързо попита Андер. — Има ли вест от тролите?
— Все още не. За всеки случай наредих да замине още един пратеник.
— А джуджетата?
— Вече са тук — произнесе дълбок гърлен глас. — Поне част от тях.
И едно нисичко набито джудже надигна глава иззад масата. Андер не го беше забелязал досега. Погледите им се срещнаха. Сините очи на джуджето закачливо блестяха и озаряваха набръчканото му, загрубяло от слънцето и вятъра лице.
— Брауърк, старейшина и гражданин на Кълхейвън, на ваше разположение! — поклони се джуджето и дългата му брада помете каменните плочки. — Довел съм сто сапьора. С Аланон се срещнахме при Сребърната река и той ни каза за сполетялата ви беда. Друидът е стар наш познайник и разбрахме, че работата наистина е сериозна. Един от нас замина да съобщи в Кълхейвън, останалите побързахме насам. Бяха ни необходими десет дни, за да пристигнем, но важното е, че вече сме тук. — Джуджето се ухили и стисна ръката на Андер.
— А другите дали ще дойдат? — нетърпеливо попита Аланон.
— Сигурно вече са тръгнали насам — разпери ръце джуджето. — Става въпрос за няколкохилядна армия, която до няколко дни ще бъде тук. А засега разполагате с нас и, уверявам ви, ще ви свършим добра работа!
— И вече свършихте — намеси се Аланон и се обърна към Андер: — Подкопаха основите на една от стълбите на Елфич. Идеята беше гениална, изпълнението — безупречно.
— Нищо работа! — скромно отвърна Брауърк. — Оказа се просто като детска играчка!
— Да, за великолепни инженери като вас вероятно е така — усмихна се Андер. — Моите поздравления, Брауърк!
— Има и още някой, който бих желал да ти представя — Аланон сложи ръка на рамото му и го поведе към най-отдалечения край на масата, където бе застанал тъничък елф в сребърна туника. Той сложи ръка на сърцето си в знак на вярност и тихо се представи:
— Името ми е Дени, принце. Аз съм ветрогон.
— Така ли? — удивен го изгледа Андер. Беше чувал от баща си за небесните елфи, както ги наричаше Ивънтайн, но не беше ги виждал с очите си. От смайване не намери какво да каже и попита само: — Колко сте?
— Петима — отвърна Дени. — Изпратиха само нас, защото е възможно демоните да се опитат да унищожат Ветрогон. — Той се обърна към Аланон и добави: — Баща ми се нарича Херол. Навремето сте били приятели…
— И все още сме — тихо каза Аланон.
— Баща ми и сам би дошъл — продължи Дейн, — но с негова та птица Джиниуин в момента лети един от внуците му и още не се е завърна.!… Но това, че сме само пет, още нищо не значи. Ние кръстосваме надлъж и нашир небето и можем да ви бъдем много полезни. Ще следим отгоре всяка стъпка на демоните и ще ви докладваме. И това е нещо…
— За което ще ви бъдем дори много благодарни — усмихна се Андер. — Добре дошли при нас, Небесни елфи! Чувствайте се като у дома си.
Заседанието продължи още известно време — трябваше да уточнят още някои въпроси от организационен характер, свързани с бойната тактика и разпределението на войските и боеприпасите. Накрая изслушаха доклада на Елрон Тай, Керин и Коболд. Брауърк бе проверил надеждността на защитните съоръжения и изказа одобрението си. Стий Джанс предложи някои изпитани стратегии, които бяха посрещнати от елфите с интерес. А Дейн ги запозна накратко, както беше обещал, с отглеждането и обучението на птиците Рок.
Нощта мина бързо и Андер, който едва гледаше от умора, усети, че мислите му започват да блуждаят. Изведнъж, както се беше унесъл, стреснато подскочи на стола си. Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурна Гейл, като разблъска гвардейците, оставени на пост.
— Принце — задъхваше се младият елф, — елате бързо! Кралят се събуди!
— Събуди ли се?! — скочи Андер.
В следващия миг вече тичаше към покоите на краля.
