Ашли Джун е абсолютният символ на дива красота. В косата й е впримчено вечерното слънце, очите й са грабнали в плен две звезди. Не я наблюдавам през окуляра на снайпера или през затъмненото стъкло на паник стаята. И най-важното, не през очите на хепър. Тя е пред мен тялом. В обвивката на здрачник е, аз я гледам през очите на здрачник. И сякаш я виждам за пръв път. А когато нейният взор пада върху мен, дробовете ми започват да горят, защото съм забравил да дишам.
— Ти — произнася. В монотонния й тон прозвучава лека дрезгавина. Лицето й сияе с алабастрова белота. — Направил си го. Преобразил си се. Знаех, че ще го сториш. — Езикът й се стрелка навън. — Чувстваш се идеално, нали?
— Какво си направила? Каква зла сила отприщи? — пита Сиси.
Ашли Джун насочва лице обратно към Сиси.
— Онова, което всеки друг би предприел в моето положение. Нещо, което би сторила и ти. — Отново се обръща към мен. — Използвах знанията си като свое предимство. Вмъкнах се тук и погълнах толкова хепъри, до колкото успях да се докопам. Беше лесно. Всички бяха в подземието. Също като храна, сервирана на поднос. После на служителите на двореца също им се прищя. Истински гуляй. По-хубаво е, отколкото го описват.
В очите й потрепва болезнен копнеж.
— Трябваше да сме само ние двамата, Джийн. Да празнуваме твоето преобразяване. Колко прекрасно би било. Цялата тази хепърска плът и кръв, които пропусна… — Вперва поглед навън към приближаващото множество. — А сега ти си като всички други, пристигащи със закъснение. Не останаха никакви хепъри. С изключение на един.
Очите ми се отклоняват към аквариумите, към плаващия Дейвид, чиито очи още са затворени.
— Не този — казва.
— Кой тогава?
— Тя — произнася, все още насочила арбалета към Сиси. — След като върнем преобразяването й.
— Спри. Ти не разбираш — заговаря Сиси. — Можем да ти помогнем. Можем да те върнем…
— Съжалявам, но този разговор вече го водихме.
— Не ти е ясно — продължава Сиси. — Ще използваме стрелите с Ориджин серум един на друг и…
— Той ще би превърне обратно в хепъри? — довършва Ашли Джун. — Наистина ли го искате? Бъдете честни. Наистина ли го искате? — Ашли Джун чеше китката си. — Защото досега със сигурност сте осъзнали колко по-удобно се чувствате. Всичко върви толкова по-лесно, нали? Стъпалата и дланите се плъзгат в пълен синхрон, вместо да ги размахвате около себе си като некоординирани израстъци.
Сиси пристъпва към Ашли Джун.
— Дай ми арбалета.
Но Ашли Джун клати глава и вдига оръжието.
— Всички разпаднали се части се събират в едно. Всичко се възстановява. Всичко ще бъде идеално. Има да бъде свършено само едно последно нещо. — Температурата в помещението внезапно се понижава.
Все още насочила оръжието към Сиси, Ашли Джун полага приклада на рамото си.
Сиси прикляка с устни, отдръпнати назад, и оголени зъби.
Ашли Джун просъсква, а пръстът й обгръща все по-плътно спусъка.
Сиси отскача към Ашли Джун. Вече скъсила разстоянието наполовина, се хвърля отгоре й, наострила зъби и нокти.
Ашли Джун дърпа спусъка. Звукът, който се чува, не е по-силен от опъването и отпускането на ластик и аз решавам, че оръжието е засякло.
Още във въздуха Сиси се извърта странично и пада на земята с разперени ръце и крака. Изправя се и примигва бързо. От основата на шията й стърчи стреличка, точно между ключиците. Измъква я и я хвърля към стената.
— Нищо не се случва — отбелязва и чеше китката си. — Не подейства. Ти… — И в този момент се строполява на пода. Превръща се в трепереща купчина плът.
Тръгвам към Сиси.
— Недей — казва ми Ашли Джун. Вдига арбалета и стреля още веднъж, като този път улучва Сиси в бедрото.
— Какво правиш? — питам на висок глас.
— Давам й онова, което иска. Желаеше отново да стане хепър, нали така? Само й помагам.
След инжектираните две дози Ориджин Сиси бързо се възстановява от преобразяването. Отмята глава назад. Дланите й заблъскват по земята рязко и отсечено. От устата й се откъсва измъчен стон.
— Защо правиш това? — крещя.
Ашли Джун се обръща към мен. В очите й се чете смазваща нежност.
— Защото съм наясно с всичко. С цялата истина. И нещата не са такива, каквито си мислиш ти. Изобщо не са такива.
— За какво говориш?
— Понякога истината не ти дава свобода. Преследва те и ти се ще никога да не си я научавал.
От Сиси се откъсва ужасяващ вик. Превива силно гръб, а тялото й се напряга. Тръгвам към нея. И тогава го надушвам. Повей на нещо неописуемо прекрасно. Ароматът на хепър, насища се и се изостря с всяка секунда.
— Шиси! — произнасям, а усещането за името върху езика ми е странно и излиза навън, обляно в слюнка. Обръщам се към Ашли Джун. — Процесът на преобразяване се връща назад. — Челюстта ми започва да вибрира неконтролируемо.
От порите на Сиси струи мирис на хепър, неустоима кадифена съблазън. Стене от болка, но единственото, за което мога да мисля аз, е кръвта, течаща във вените й така близо до мен.
Боря се с импулсите си. Отдръпвам се с две стъпки от нея, всеки сантиметър отдалечаване е болезнена борба с жаждата ми. Да я оближа, да я вкуся.
Да ям и да пия.
