Как те излизат от своите гробове и се връщат в тях за известно време всеки ден, без да разместят пръстта или да оставят някаква следа за безпорядък в състоянието на ковчега или погребалните одежди, винаги е било необяснимо. Двойнственото съществуване на вампира се поддържа чрез ежедневно подновяван сън в гроба. Неговата силна жажда за човешка кръв представлява енергията за неговото съществуване в будно състояние. Вампирът е склонен да се увлича по определени хора със завладяваща страст, приличаща на любовната.
В Щирия, въпреки че не сме забележителни хора, живеем в замък или както казват тук: „шлос“. Дори един малък доход, в тази част на света е от твърде голямо значение. Осем или деветстотин годишно правят чудеса, но беше достатъчно оскъден доход, за да не задоволява заможните семейства у дома.
Баща ми е англичанин и аз нося английско име, макар че никога не съм виждала Англия. Тук, в това самотно и примитивно място, където всичко е толкова учудващо евтино, аз наистина не виждам как, дори и повече пари биха помогнали за нашия комфорт и дори лукс. Баща ми беше на австрийска служба и се оттегли с пенсия и наследство. При една сделка купи това феодално имение и малкото земя около него твърде изгодно. Няма нищо по-живописно и уединено. Замъкът се издига на малко възвишение в гората. Пътят — много стар и тесен, минава край подвижния мост, който никога не бе вдиган по мое време. Ровът под него гъмжеше от риба, а по повърхността му плаваха бели флотилии от водни лилии и много лебеди. Над всичко това замъкът извисяваше своята фасада с множество прозорци, кули и готически параклис. Около него гората се разтваря и образува необикновено красива поляна пред портата, а вдясно един стръмен готически мост носи пътя над поток, който лъкатуши под дебелите сенки на гората.
Вече казах, че това е едно много самотно място. Отсъдете дали казвам истината! Като се погледне от входната врата към пътя, гората, в която се издига нашият замък, се простира на петнадесет мили вдясно и до дванадесет вляво. Най-близкото обитавано село е на около седем английски мили вляво. Най-близкият обитаван замък, свързан по някакъв начин с разказваното, е този на стария генерал Шпилсдорф и се намира почти на двадесет мили разстояние в дясна посока.
Споменах „най-близкото обитавано село“, защото само на три мили западно по посока замъка на генерал Шпилсдорф, има едно село в развалини с причудлива малка църквица. Тя сега е без покрив и под свода й се намират засипаните с пръст гробници на гордата фамилия Карнщайн, която сега не съществува. Тя притежавала някога разрушения замък, който от дълбините на гората се издига над мълчаливите развалини на селото. Относно причината за обезлюдяването на това впечатляващо и меланхолично място има легенда, която аз ще разкажа някой друг път.
Сега трябва да ви кажа колко малобройна е групата, която съставлява обитателите на нашия замък. Не включвам прислугата или онези подчинени, които заемат стаи в пристройките към замъка. Слушайте и се чудете! Баща ми е най-милият човек на света, но вече застаряващ. Аз, по времето на моя разказ, съм само на деветнадесет. Осем години са минали оттогава. Аз и баща ми съставлявахме семейството на замъка. Майка ми — дама от Щирия, умря рано, но аз имах добродушна гувернантка, която бе с мен, почти от началото на детството ми. Не мога да си спомня каквото и да е, без нейното пълно, доброжелателно лице, да присъства във всичките ми спомени. Тя беше госпожа Перодон, родом от Берн. Нейните грижи и добър характер отчасти запълваха празнотата от загубата на майка ми, която аз не помня. Гувернантката беше третия човек в нашата малка група на вечеря. Имаше и четвърти — госпожица дьо Лафонтен. Дама, която смятам, че се определя като „завършваща и даваща блясък на възпитанието гувернантка“. Тя говореше френски и немски, а госпожа Перодон френски и развален английски, към който баща ми и аз прибавяхме и своя английски, за да предотвратим превръщането му в изчезващ език при нас, отчасти от патриотични подбуди. Ние говорехме на него всеки ден. В резултат на всичко се получи една смесица от езици, на която непознатите често се смееха, и която сега няма да се опитвам да възпроизвеждам в този разказ. Освен това имаше две или три млади дами, приятелски настроени, почти на моята възраст. Те бяха нередовни посетители за по-дълги или по-къси периоди и аз понякога им връщах визитите. Това бяха нашите развлечения. Разбира се, имаше и случайни посещения на „съседи“ от пет или шест левги разстояние. Мога да ви уверя, че независимо от всичко това, живота ми бе твърде самотен.
Моите гувернантки имаха точно толкова контрол над мен, колкото вие бихте предположили, че такива мъдри особи могат да имат над едно твърде разглезено момиче, чийто единствен родител му позволява да върши почти всичко.
