— Морийн, моля те, не ни принуждавай да стреляме. Знам, че ме пощади. Хайде, бъди добро момиче! Нека да се връщаме.
Отново разбра, те няма да стрелят. Ако не заради близостта на експлозива, то поради опасността куршумите да рикошират в това ниско, обградено с камъни пространство. Неочаквано почувства гняв към малките им лъжи. За каква идиотка я смятаха? Хики може и да е стар войник, ала тя знаеше за войната повече, отколкото Мегън и Галахър, взети заедно. Искаше й се да изкрещи към тях някаква обида, заради покровителственото им държание. Продължи да лази покрай стената и усети как продължава да се извива навътре. Представяйки си подковообразната форма на покритата вътрешна галерия, прецени, че се намира под стаята за младоженците или под изповедалнята. Докосна с изненада нещо дървено. Сърцето й подскочи. Долепи лице до стената и застана на колене пред нея. Пръстите й напипаха ръждясало резе и го дръпнаха. Две панти изскърцаха силно в мрака. Лъчите се насочиха към нея.
Хики извика:
— Принуждаваш ни дълго да те гоним, млада госпожице. Надявам се, че не създаваш чак такива неприятности на ухажорите си.
Морийн изсъска тихо през зъби:
— Върви по дяволите, миризлив дъртак!
Бавно дръпна вратата. Ивици светлина се очертаха по краищата, видя, че беше голяма около три на три фута. Затвори я бързо, намери парче тухла и го хвърли надалеч от себе си към стената.
Лъчите се отклониха към звука. Тя открехна вратата около три инча и залепи лицето си към тесния процеп. Премигна няколко пъти и очите й видяха коридор, осветен с флуоресцентни лампи. Неговият под се намираше на около четири фута под нея — красив под от лъскавобял винил. Стените бяха измазани и боядисани, таванът беше от бели звукоизолирани тухли. Какъв красив коридор. По лицето й се стекоха сълзи.
Отвори широко вратичката, изтри очите си и отметна косите от лицето си. Нещо не беше наред… Протегна ръка и пръстите й докоснаха решетка, по която минаваше ток. Преграда срещу плъхове покриваше отвора.
Бърк влезе във вътрешния офис на монсеньор и погледна Лангли, който бе единственият човек там и в момента гледаше през прозореца. Бърк попита:
— Всички ли си тръгнаха?
Лангли се обърна. Бърк отново попита:
— Къде е Шрьодер?
— Облекчава се… или повръща, откъде да знам. Чу ли какво се случи?
— Осведомиха ме. Проклетите глупаци вътре наистина ще я взривят. Всички добре ли са?
— Кардиналът каза, че са добре. Освен другото, пропусна и две представления с разкриване на картите. Шрьодер срещу Шпигел и Шрьодер срещу Белини. Горкият Берт. Свикнал е винаги да бъде доброто момче. — Той направи пауза. — Мисля, че губи играта.
Бърк кимна.
— Как мислиш, той ли е виновен, или ние? Или може би причината е, че Флин е прекалено добър?
Лангли сви рамене.
— От всичко по малко.
Бърк отиде до бюфета и установи, че в бутилките не беше останало много. Попита:
— Защо Бог е позволил на ирландците да измислят уискито, Лангли?
Лангли отговори като прилежно подготвен ученик:
— За да ги държи настрана от ръководенето на света. Бърк се изсмя.
— Правилно. — Гласът му стана замислен: — Обзалагам се, че никой от фенианите не е пил нищо от четирийсет и осем часа. Познаваш ли жена на име Тери О’Нийл?
Лангли се концентрира за момент.
— Не. Нищо не ми говори. — Веднага съжали, задето употреби жаргона на обикновените ченгета и повтори: — Не познавам идентичността зад това име. Обади се в службата.
— Вече звънях от долния етаж. Не знаят нищо, но ще проверят. Ами Дан Морган?
— Не. Ирландец ли е?
— Вероятно. От Северна Ирландия. Луиз обеща да се обади.
— Кои са тези хора?
— Нали това питам и аз. — Той изля остатъка от брендито и се замисли. — Тери О’Нийл… Мисля, че си спомням гласа и лицето, ала не мога да си спомня…
Лангли го прекъсна:
— Флин поиска да му занесем телевизор. От теб се очаква да му го доставиш. — Погледна към Бърк с ъгълчето на окото си. — Вие двамата май добре се разбирате.
Бърк обмисли изказването за момент. Въпреки обстоятелствата, при които се бяха срещнали, Флин беше мъж, който би му допаднал — ако Флин бе ченге, или ако Бърк беше от ИРА.
— Обади му се — добави Лангли. Бърк отиде до телефона:
— Флин може да почака.
Той провери дали високоговорителите в другите стаи са изключени, после включи интеркома върху бюрото, за да може и Лангли да слуша. Набра северния полицейски участък.
— Гонзалес? Тук е лейтенант Бърк. Прибрахте ли моя човек?
Последва дълго мълчание, през което Бърк установи, че е затаил дъх.
— Тоя е пълен кретен — рече Гонзалес. — Крещи нещо за полицейска държава и какви ли не още глупости. Казва, че ще ни съди за незаконно задържане. Спомням си, ти поиска да му осигурим защита.
— Там ли е още?
— Аха. Поиска да го закараме до управлението на пристанището. Не мога да го задържам и минута повече. Ако ме обвинят в незаконно задържане, ще натопя и тебе.
— Свържи ме с него!
— С удоволствие. Почакай!
Докато чакаше, Бърк се обърна към Лангли:
— Фъргюсън. Напипал е нещо. Тери О’Нийл, Дан Морган. Сега иска да се измъкне.
— Ами предложи му пари, за да остане.
