Анабел, млада амбициозна жена, завършила журналистика, допълва доходите си като компаньонка в агенцията "Нощни красавици". Срещата с поредния клиент неочаквано я вписва в дяволския триъгълник с двамата братя Давид и Луи, разделени от непримиримо съперничество, и същевременно я изправя пред съдбовния избор на живота й. Дали да последва разума и да приеме безметежното и охолно битие, или ще се вслуша в гласа на пробуденото за необикновени и прекрасни усещания тяло? Всяка следваща нощ, прекарана в някоя от стаите на хотел "Шарм", всяка следваща страница от тайнственото сребристо тефтерче разкрива пред нея света на собствената й чувственост, дрямала до този момент под тежкия похлупак на задръжките и предразсъдъците. Тези свои преживявания героинята описва със смущаваща и възбуждаща откровеност.Роман изповед, роман загадка, Хотели, Първа стая разкрива пред жената неподозирани дълбочини на нейната чувственост и кара мъжа да погледне по нов начин на жената до себе си.Първата част от трилогията на Ема Марс, преведена вече в повече от петнайсет страни, несъмнено чертае нови пространства в областта на еротичната литература.
Ема Марс е френска авторка на двайсет или трийсет години. Освен ако не е на четиресет. Харесва възрастта си, каквато и да е тя, и живее живота, който си е измислила.
Повече от всичко обича мостовете между реалността и художествената литература.
Наистина Амур ще е голям учител,
кого ли той не е обучил и възпитал,
едно си бил и на - променяш се за миг,
ако си примерен, послушен ученик.
Молиер
Училище за жени (действие III, сцена IV)
Ала ако се вслушате в онова, което една хотелска стая може да ви разкаже, ще чуете безброй истории, безброй случки, безброй въздишки, към които ще ви се прииска да добавите вашите собствени. Понякога най-любопитните биват дори обсебени от тези гласове на миналото. Парфюмът, с който е пропита завесата или покривката на леглото. Оцелялото след почистването петънце. Точиците по огледалото, които рисуват нечия сянка, нечий силует. Всички тези подробности проникват във вас, овладяват ви и ви приканват на свой ред да преживеете вашата собствена история.
Именно това се каня да направя в този момент, гола, със завързани за таблата на леглото ръце. Да прибавя нови страници към разказа, започнал много преди този ден, много преди самата мен. Както повечето стаи в хотел „Шарм“, стаята „Жозефин“ предлага огромно, закрепено върху тавана огледало. По този начин, в очакване на сериозните действия, имам възможност да се съзерцавам на воля. Аз, Анабел Барле, по баща Лоран, двайсет и три годишна, сключила брак същата година, готова да се отдаде на мъжа, който се подготвя в банята. Единственото сигурно нещо е, че той не е моят съпруг. А ако беше той, нима щяхме да се намираме тук? Често казано, щяхме ли да стигнем дотук?
Наричат ме Ел. Открай време и при всякакви обстоятелства. Без съмнение защото името Бел
би било непосилен товар. Ала, повярвайте ми, обикновеното Ел1 ми тежи още повече. Така сякаш побирах в себе си всички жени! Съсредоточавах в себе си всички техни прелести. Кристализирах всички желания. Претопявах в себе си всички фантазии, суровите метали, от които са направени мъжете.
Когато вратата на банята най-после изскърцва, от изненада надавам няколко кратки писъка. Може би малко прекалено пронизителни. Може би съм започнала да си въобразявам, че неговото присъствие е просто блян. Непознатият се спира, колебае се дали да влезе. Представям си вкопчената му в дръжката на бравата ръка, пресекливото му дихание.
- Госпожо? Госпожо Барле, добре ли сте?
Гласът, който чувам, не е неговият. Идва откъм коридора. Някой зад кулисите се тревожи за мен. За него е важно да се чувствам добре. Госпожата е редовен клиент. Госпожата се радва тук на определени привилегии. Мъжът при мен им е дал определени разпореждания. Той е човек, чийто глас се чува на това място и чиято воля се изпълнява.
- Да, господин Жак... Не се притеснявайте, всичко е наред.
Не ме глезеха толкова по време на първия ми престой в тази стая преди една година. А и самата аз не бях все още толкова уверена в себе си. Отражението ми в огледалото изглеждаше много по-различно. Още тогава носех товара на същите форми, на същите многообещаващи закръглености. Ала все още не си давах сметка за тяхното въздействие и още по-малко за тяхната употреба. Не изпитвах наслада от другия и още по-малко от самата себе си.
Какво те докарва до оргазъм, Ел? Кажи, какво?
