Хоук и Фишер полностью

Столкър се върна, за да се присъедини към останалите.

— Ако всеки бъде така добър да седне — каза Гонт, — ние можем да започнем.

Хоук, Фишър и гостите притеглиха столове и седнаха в приблизителен полукръг с лице към Гонт. Той почака, докато седнат всички и после направи широко движение с лявата ръка. Времето изглежда забави своя ход и спря. Гонт изрече една-единствена магическа дума и последва внезапен шок, когато цялото помещение се разтресе. Във въздуха се почувства смътна напрегнатост и после всичко премина рязко отново към нормалното си състояние. Хоук се намръщи. Не бе почувствал никаква разлика.

— Кой ще задава въпросите? — попита Гонт.

— Аз — отвърна Хоук. — Предполагам, че ще е по-добре да започнем с един тест. Моят партньор е… — Той се опита да произнесе думата нисък, но откри, че не може. — Висок — каза накрая той. — Вашата магия изглежда действа напълно ефикасно сър магьосник.

Гонт кимна спокойно. Фишър хвърли изпитателен поглед на Хоук и се усмихна несръчно. Той огледа бързо събралите се гости и се приготви. „Добре. Попадаме в нова ситуация, без предварителна подготовка.“

— Сър Гонт, нека започнем с вас.

— Много добре.

— Вие сте магьосник.

— Да.

— Вие ли убихте Блекстоун и Боуман?

— Не.

— Допринесли ли сте косвено за тяхната смърт посредством използване на вашата магия?

— Не.

— Имате позната, която ви е помогнала в Куката. Свързана ли е тази личност по някакъв начин с убийствата?

— Това е… много вероятно.

„Той не каза, че е невъзможно“, — помисли Хоук. — „Нека упражним тук малко по-силен натиск.“

— Някога сте бил магьосник на краля — каза предпазливо той.

— Да.

— Вие сте се скарал с него.

— Да.

— Беше ли това във връзка с вашата позната?

— В известен смисъл.

— Какво се случи? Защо напуснахте двореца и дойдохте тук, в Хейвън?

Гонт се поколеба и после рязко въздъхна.

— Кралят я искаше за себе си, а аз не можех да се откажа от нея. Не можех. И така дойдох тук, за да реша сам този въпрос.

— Чакайте малко — намеси се Лорд Хайтауър. — За кого говорите вие двамата? Какво общо има тук тази жена?

— Очевидно нищо общо — отвърна Хоук. — Моля да се отпуснете Милорд. Ще дойде и вашия ред. Засега това е всичко сър магьосник. А сега сър Доримънт…

— Не съм ги убил — каза бързо Доримънт.

— Аз трябва да задам въпроса — поясни вежливо Хоук. — В противен случай вашият отговор не означава нищо. Вие ли убихте Блекстоун и Боуман?

— Не. Не съм.

Хоук го погледна с присвити очи. Доримънт седеше неспокойно на стола си. Усмихваше се слабо, а погледът му бе неуловим. „Крие нещо“ — помисли Хоук. — „Чудя се, какво ли!“

— По-рано казахте, че Визидж е била с вас по време на първото убийство — каза бавно той. — Вярно ли е това?

— Да — отвърна Доримънт, макар да не изглеждаше много доволен, че го признава.

— Защо тя беше при вас? — попита Хоук.

Доримънт погледна към Визидж, която прехапа долната си устна и после кимна отчаяно. Доримънт върна погледа си към Хоук.

— Тя първа откри тялото на Уилям — каза неохотно той. — Тя отиде в стаята му да говори с него и го е намерила да лежи мъртъв на пода. Дойде при мене за помощ.

Всички се изправиха на столовете си. Хоук почувства внезапен прилив на вълнение от това, че най-после е постигнал някакъв напредък. Той погледна към Визидж.

— Стаята не е била заключена, когато сте го намерила ли? Вие просто влязохте вътре?

— Да — отвърна Визидж. — Стаята не беше заключена.

— Разбира се — възкликна радостно Хоук.

— Точно така! Ето какво пропусках през цялото време!

Фишър го погледна, изпълнена със съмнение.

— На какво се позоваваш?

Хоук се усмихна.

— Най-после разбрах как убиецът е влязъл в стая, заключена отвътре. Просто, вратата изобщо не е била заключвана!

— Разбира се, че е била заключена — възрази Фишър. — Ти трябваше да я разбиеш с брадвата си! Не забравяй, че и аз бях там!

— Откъде знаеш, че вратата е била заключена? Опита ли се да я отвориш?

— Е, не…

— Точно така. Нито аз. Катрин дойде при нас и ни каза, че е заключена. Ние се върнахме с нея, но тя внимаваше да стигне първа до вратата. Затрака убедително с дръжката и ни каза отново, че не може да отвори и ми нареди да я разбия. След това бравата бе така повредена, че не бихме могли да кажем дали е била заключена. Ето защо намерихме ключа на пода, а не в ключалката.

Всички погледи бяха насочени към Катрин, която се взираше в пода с наведена глава.

— Вярно ли е това? — попита Гонт.

— Да — кимна уморено Катрин. — Излъгах, че вратата е била заключена. Но аз не съм убила Уилям.

— Ако не си ти, тогава кой? — попита Столкър.

— Никой — отвърна Катрин, вдигайки поглед за пръв път. — Той се е самоубил.

— Какво? — каза Фишър. — Вие сигурно се шегувате!

Всички започнаха да говорят едновременно.

Хоук извика за тишина и продължи да вика, докато не я въдвори. Гласовете замряха до бунтарско мълчание, когато Хоук се огледа безпристрастно.