Не нарушавайте златните правила! Един камък, в края на 20-ти век, може да се използва за създаването на съвършено ново оръжие. Дълбоко в перуанските джунгли започва надпреварата на века. Надпревара за откриването на легендарен идол на инките — идол, направен от странен камък. Американците искат този идол на всяка цена… Искат го и други… Единствените следи за идола се крият в ръкопис отпреди четиристотин години. Професор Уилям Рейс — млад лингвист, е принуден въпреки нежеланието си да преведе ръкописа и да насочи военните към идола. И така започва операцията. Операция, която ще отведе Рейс и неговите спътници при тайнствен храм в подножието на Андите. Храм, в който дебне опасност. Но едва когато го отварят, те откриват, че са нарушили едно златно правило… Някои врати трябва да останат затворени!
На брат ми Стивън
Дължа специална благодарност на няколко души.
На Натали Фриър — тя винаги е първият човек, който чете ръкописите ми, при това на откъси от по четиридесет страници. Отново ти благодаря за изключителното търпение, великодушие и помощ. На брат ми Стивън Райли — за неговата безрезервна вярност и точни бележки върху текста. (Някога споменавал ли съм, че той е автор на най-хубавия сценарий, който съм чел?)
На родителите ми, както винаги — за тяхната обич, окуражаване и подкрепа. На моя добър приятел Джон Шрутън — за това, че за трети път изигра ролята на опитна мишка. (Джон е първият, който чете книгите ми в завършен вид — още помня как четеше „Експлозивно“, докато гледахме крикет на игрището в Сидни.) На Ник Козлина — за бележките й върху ръкописа и на Саймън Козлина — за това, че ми позволи да дам на главния си герой неговото лице!
Трябва да спомена и за страхотните хора в „Пан Макмилън“. На Кейт Патърсън, моята издателка за това, че… хм… направи възможно всичко това. Нейните усилия да публикува трилъри за масовия читател в тази страна заслужават уважение. На Ана Макфарлин, моята редакторка — за това, че разкри най-доброто у мен. На всички търговски агенти в „Пан“ — те ежедневно работят на предните линии в книжарниците из цялата страна. И накрая огромна благодарност на Джейн Новак, моята агентка по връзките с обществеността в „Пан“ — за това, че ме закриля като тигрица и че разбра иронията, когато двамата с Ричард Стъбс говорихме за нея по националното радио!
Е, това е. А сега да започваме…
