Това ме довърши. Окончателно. Започнах да цвиля от смях, а по лицето ми се стичаха сълзи. Станах да си направя един горещ шоколад „Мис Суис“ в микровълновата и взех да го бъркам с лъжичка, за да изстине. Това занимание ме успокои донякъде и когато се върнах обратно на масата, вече изглеждах почти сериозна.
— Досега и дума не сте обелвали пред мен за тези неща — казах аз в свое оправдание. — Значи вие сте разделили Америка на кралства, така ли да го разбирам?
Пам и Чоу погледнаха изненадано Ерик, но той не им обърна внимание.
— Да — лаконично отвърна той. — И това е така от пристигането на вампирите в Америка. Разбира се, с течение на времето и с увеличаването на населението системата се е променяла. През първите двеста години в Америка е имало много по-малко вампири, защото придвижването дотук е било много рисковано. Трудно е било да оцелееш по време на дългия път с наличните запаси кръв — наличните запаси кръв във вените на екипажа, естествено. — Когато купили Луизиана, нещата коренно се променили.
И още как! Опитах се да потисна поредния пристъп на кикот.
— А кралствата са разделени на…?
— Окръзи. Преди се наричаха княжества, но решихме, че това вече звучи твърде старомодно. Всеки окръг се ръководи от шериф. Както ти е известно, ние живеем в Окръг 5 на кралство Луизиана. Стан, с когото се запозна при посещението си в Далас, е шериф на Окръг 6 в кралство… в Тексас.
Представих си Ерик като шерифа на Нотингам, а после и като Уайът Ърп. Мислено продължавах да се подсмихвам, но физически се чувствах ужасно зле. Наложих си да потисна емоциите, които пораждаше у мен всичката тази нова информация, и да се концентрирам върху основния проблем.
— Отвлекли са Бил посред бял ден, доколкото разбирам, нали така?
Всички дружно закимаха в отговор.
— Това отвличане е било видяно от няколко простосмъртни, които живеят в кралство Мисисипи — доставяше ми удоволствие да изговарям тази дума. — И те са подчинени на някакъв си там вампирски крал, нали така?
— Ръсел Еджингтън. Да, те живеят в неговото кралство, но някои от тях са готови да си развържат езиците. Срещу пари.
— Този крал няма ли да ти позволи да ги разпиташ?
— Още не сме го молили за това. Има вероятност Бил да е отвлечен по негово нареждане.
Това пораждаше допълнителни въпроси, но аз си наложих да не се разсейвам.
— Как бих могла да се добера до тях? Да предположим, че имам такова желание.
— Обмисляхме варианта да събереш информация от жителите на района, в който е изчезнал Бил — каза Ерик. — Не само от хората, на които съм давал пари срещу сведения за случващото се там, а от всички, които по един или друг начин са свързани с Ръсел. Рисковано е. За да успееш, аз трябва да ти разкажа всичко, което ми е известно. Ти, разбира се, може и да не се съгласиш да участваш. Веднъж вече се опитаха да те докопат. Който и да е отвлякъл Бил, явно не разполага с достатъчно данни за теб. Но Бил рано или късно ще проговори. А ако ти си наблизо, когато успеят да го пречупят, ще заловят и теб.
— Но тогава аз няма да съм им нужна — отбелязах. — Ако вече са успели да го пречупят.
— Това не е задължително да се случи — каза Пам.
Вампирите отново си размениха от онези техни загадъчни погледи.
— Искам да чуя цялата история — заявих аз.
Забелязах, че Чоу е пресушил бутилката си, и станах да му донеса друга.
— Ето какво ни разказаха хората на Ръсел Еджингтън. Бети Джо Пикард — втора в йерархията след Еджингтън — вчера е трябвало да лети до Сейнт Луис. Хората, отговорни за превозването на ковчега й до летището, взели по погрешка ковчега на Бил, тъй като той изглеждал като нейния. Оставили го в хангара на авиокомпания „Анубис“ без надзор за не повече от десет минути, докато попълвали документацията. През това време — така поне твърдят — някой е изнесъл количката с ковчега през задния вход на хангара, натоварил го е в камион и е изчезнал.
— Някой, който е успял да проникне през охраната на „Анубис“ — обадих се аз.
Авиокомпания „Анубис“ имаше славата на превозвач, който се занимава с транспортиране на вампири двайсет и четири часа в денонощието, а според визитната им картичка тяхна основна грижа бе пълната безопасност на ковчезите, в които спяха клиентите. Разбира се, не е задължително вампирите да спят в ковчезите си, но това улесняваше тяхното превозване. За съжаление, историята познаваше и „нещастни случаи“, при опити на вампири да ползват услугите на авиокомпания „Делта“. Някакъв фанатик успял да се добере до багажното отделение и отворил два-три ковчега с брадва. По същия начин пострада и авиокомпания „Нортуест“. Икономисването на пари изведнъж изгуби своята важност за живите мъртъвци и днес те летяха единствено с „Анубис“.
— Подозирам, че някой се е омешал с хората на Еджингтън; някой, когото служителите на „Анубис“ са смятали за приближен на Еджингтън, а хората на Еджингтън са смятали за близък до „Анубис“. Той може да е изнесъл ковчега на Бил, след като хората на Еджингтън са го оставили в хангара, а охранителите дори не са се усъмнили.
