Погледите ни се срещнаха. Ерик. Еврика!
— Но защо му е да прави това? Да не би да е луд по теб? — откровено попита Алсид.
— Не чак толкова луд — смутено измърморих аз.
— О, просто иска да се напъха в гащите ти.
Кимнах, но без да го гледам в очите.
— Желаещите май трябва да се наредят на опашка — измънка той под носа си.
— Да бе — изсумтях аз. — Ти още точиш лиги по оная Деби, не можеш да го отречеш.
Погледите ни отново се срещнаха. По-добре да разнищим този въпрос веднъж завинаги и да приключваме с него.
— Четеш ми мислите много по-добре, отколкото предполагах — каза Алсид. Широкото му лице изглеждаше унило. — Но тя не е… Защо изобщо мисля за нея? Дори не помня защо съм я харесвал. Харесвам теб, и то дяволски много.
— Благодаря — отвърнах аз и му се усмихнах от сърце. — И аз те харесвам дяволски много.
— С теб очевидно сме много по-подходящи един за друг, отколкото за досегашните си половинки — каза той.
Неоспорима истина.
— Да, бих била щастлива с теб.
— И аз с удоволствие бих споделял деня си с теб.
— Но, изглежда, няма да ни огрее подобно щастие.
— Да — тежко въздъхна той. — И на мен така ми се струва.
Младата сервитьорка ни се усмихваше, докато излизахме от ресторанта, и с всички сили се стараеше да покаже на Алсид колко хубаво й стоят тесните й джинси.
— Ето какво смятам да направя — каза Алсид. — Ще направя всичко възможно да изкореня Деби от съзнанието си. И един ден, когато най-малко го очакваш, ще се появя на вратата ти с надеждата, че вече си се отказала от своя вампир.
Усмихнах се.
— И ще заживеем щастливо заедно до края на дните си?
Той кимна.
— Е, вече имам нещо, което да чакам с нетърпение — отвърнах.
Бях толкова изморена, когато най-после се прибрахме в апартамента на Алсид, че нямах сили за нищо друго, освен за сън. Това бе един от най-дългите дни в живота ми, а все още се намирахме в ранния му следобед.
Но преди това трябваше да свършим малко домакинска работа. Докато Алсид закачаше новата завеса в банята, аз почистих мокета в гардероба с „Доместос“, отворих един освежител за въздух и го сложих на рафта за шапки. Затворихме всички прозорци, включихме парното и направихме по няколко експериментални вдишвания, без да откъсваме поглед един от друг.
Апартаментът миришеше нормално. Двамата едновременно издишахме с облекчение.
— Току-що извършихме нещо много незаконно — казах аз. Все още се чувствах неловко от собствената си безнравственост. — Но изпитвам огромна радост, че се избавихме от трупа.
— Не се притеснявай, че в момента не чувстваш вина — каза Алсид. — Все нещо ще се случи, за което да се почувстваш виновна, и то съвсем скоро. Пази си силите.
Прекрасен съвет. Реших да се възползвам от него.
— Мисля да дремна — казах, — трябва да съм свежа за довечера. — Човек има нужда от бързи реакции и бистър ум, когато е във вампирска компания.
— Добра идея — каза Алсид и ме изгледа въпросително с вдигнати вежди, но аз се засмях и поклатих глава. Влязох в малката спалня, затворих вратата, събух обувките си и се проснах на леглото, изпълнена с тиха наслада. Миг по-късно протегнах ръка, придърпах края на плюшената покривка за легло и я увих около себе си. В топлата стая на притихналия апартамент ми трябваха не повече от две минути, за да потъна в сън.
Събудих се внезапно и веднага застанах нащрек. Усетих нечие присъствие в апартамента. Може би в просъница бях чула почукване на входната врата или дрезгавите гласове във всекидневната. Станах внимателно от леглото и застанах до вратата; за щастие, носех чорапи и се движех напълно безшумно по мокета. Бях оставила вратата леко открехната и доближих ухото си към процепа.
— Снощи в апартамента ми дойде Джери Фалкън — обади се нечий дълбок, дрезгав глас.
— Не го познавам — отвърна Алсид. Звучеше спокоен, но бдителен.
— Каза, че снощи е имал неприятности заради теб в „Жозефина“.
— Заради мен? Ако това е мъжът, който нападна приятелката ми, той сам си е виновен за неприятностите.
— Кажи ми какво се случи.
— Опитал се да сваля приятелката ми, докато аз бях в тоалетната, но тя не поддала и той проявил грубост, след което тя привлякла вниманието на околните към ситуацията.
— Наранил ли я е?
— Пораздрусал я е. И е одрал рамото й до кръв.
— Кръвно оскърбление — гласът звучеше изключително сериозно.
— Да.
Значи драскотините по рамото ми спадаха към кръвните оскърбления, каквото и да значеше това.
— И после?
— После аз излязох от тоалетната и го отскубнах от нея. Тогава се намеси господин Хоб.
— Това обяснява изгарянията на Фалкън.
— Да. Хоб го изхвърли през задната врата. И тогава го видях за последен път. Казваш, че името му е Джери Фалкън?
— Да. Дойде направо при мен, след като и останалите момчета са напуснали бара.
— Еджингтън се намеси. Канеха се да ни нападнат.
— Еджингтън е бил там? — дълбокият глас прозвуча доста разтревожено.
— О, да, с приятеля си.
— В какво се изразяваше намесата на Еджингтън?
