Оръжията, колана с патроните, както и останалите предмети от екипировката си бях опаковал добре, така че много по-лесно щяха да ме вземат за всичко друго, само не и за уестман, който съвсем наскоро с опасност за живота си се е промъкнал през териториите на враждебно настроените команчи и кайови.
Когато стигнах в Уестън и се осведомих за някое място, където можех да намеря по-хубав подслон, ме насочиха към един хотел, който само според представите на американския Запад заслужаваше това название, но все пак за непретенциозни хора като мен беше достатъчно добър. Преди всичко търсех чистота и тъй като там я намерих, реших да остана в него през цялото време на престоя си в Уестън.
Стопанинът беше немец, а жена му бе едно дружелюбно същество, което просто блестеше от чистота. Когато влязох в помещението за посетители, келнерът също ме заговори на немски. Обръщаха се към него с „оберкелнер“ (Главен келнер. Б. пр.), макар да нямаше друг обслужващ персонал.
Този млад около двайсет и осем годишен мъж беше изключително дребно и слабичко човече. Стигаше ми само до рамото, ала затова пък имаше толкова по-внушителни мустаци, на които, изглежда, много държеше, защото, когато нямаше друга работа, непрекъснато ги приглаждаше или засукваше. След като ме обслужи, той се върна при вестника си, в който преди това се беше зачел, и докато се занимаваше с него, нито за миг не престана да приглажда мустаците си ту наляво, ту надясно. Внезапно, явно изненадан, той силно извика, скочи на крака и се обърна към хотелиера, който, седнал близо до мен, безмълвно пушеше и ме наблюдаваше:
— Милорд, налага се да ви помоля днес и утре да ме освободите от работа!
Никога не бях чувал някой келнер да се обръща към работодателя си с „милорд“. Дали обичаят в този хотел беше такъв, или дребното човече го правеше от прекалена учтивост?
— Точно днес ми искате отпуска? — попита хотелиерът. — Полудяхте ли? Отпуска, тъкмо когато ловците ще празнуват годишнината от основаването на дружинката си и ще има такъв бал с голяма тържествена вечеря!
— Съжалявам, милорд! — рече дребосъкът с поклон, с който искаше да подчертае съжалението си. — За вас съм готов да направя какви ли не жертви, обаче тази не! И то защото трябва да разговарям с него!
— С кого?
— С Олд Шетърхенд.
— Какво? Как? — възкликна съдържателят на хотела. — Олд Шетърхенд ли? Да не би да е тук, в Уестън?
— Не, но е в Сейнт Джоузеф.
— Откъде знаете?
— Пише го във вестника. Пристигнал е там преди няколко дни и веднага е написал някаква статия, която ще излезе утре.
Аха, значи хитрият издател на вестника обръщаше предварително внимание на читателите си върху моя разказ, за да продаде възможно повече бройки! Както е известно, американските вестници не разчитаха толкова на постоянни абонати, колкото на ръчната продажба по улиците.
— И затова ли искате да отидете до Сейнт Джоузеф? — попита го хотелиерът.
— Да.
— Че знаете ли къде живее?
— Не, но лесно ще науча.
— Нищо няма да научите.
— Защо?
— Защото изобщо няма да имате възможност да се осведомите за адреса му. Не мога да ви разреша да пътувате до Сейнт Джоузеф.
При тези думи келнерът направи повторно същия дълбок поклон и каза:
— Милорд, аз не само добре познавам дълга си, но и храня към вас най-голямата почит и най-голямото уважение, на които е способно сърцето ми, и все пак се виждам принуден да ви причиня болка със съобщението, че непременно ще предприема това пътуване.
— Но не и още днес, нали?
— Разбира се, че още днес, понеже е възможно утре Олд Шетърхенд да не е вече там.
— Но сигурно проумявате, че така ме поставяте в огромно затруднение.
— Ясно ми е, обаче и при най-добра воля не мога да го променя. Нали ви обясних, че трябва да отида на запад, както и че за мен всяка възможност да изпълня това свое намерение е по-важна и по-ценна, отколкото работата ми във вашия хотел!
— Но какво общо има Олд Шетърхенд с всичко това?
— Най-почтително ви моля да не задавате този въпрос, понеже отговорът му е повече от ясен. Ще помоля Олд Шетърхенд да ме вземе със себе си, щом тръгне за Дивия запад.
— Откъде знаете, че ще се отправи натам?
— Знам. Че накъде иначе ще се отправи? На уестман като него мястото му е в Запада.
— Възможно е току-що да идва оттам.
— Не. Позволете да ви кажа, че един вътрешен глас ми нашепва, че той не идва от Запада, ами се кани да отиде там. Никога вече няма да ми се предложи по-добра възможност да изпълня намерението си.
— Но не сте имали и по-добра възможност да печелите пари от тази при мен.
— За мен моето намерение стои по-високо от всякакви пари.
— И си мислите, че Олд Шетърхенд ще ви вземе със себе си, а?
— Убеден съм.
— Човече! Хич не си въобразявайте!
— Защо?
— Олд Шетърхенд сигурно няма да се занимава с вас. Известно е, че той предпочита да се скита само с Винету и доколкото му е възможно, гледа да не мъкне със себе си разни натрапници. Прави изключение само за прочути хора.
— И за мен ще направи изключение.
— За вас ли, дето не сте никакъв уестман?
— Да.
— Съмнявам се.
