— Аз все още не разбирам как са обработвали книгите със специалния химикал — обади се Милтън. — Албърт Трент работи като сътрудник в Комисията по разузнаване и явно има достъп до поверителни сведения. Но как ги взема и на кого ги предава? Как са стигали до хранилището с редки книги, откъдето Джуъл Инглиш, а вероятно и Норман Джанклоу са ги преписвали с помощта на специалните си очила?
Докато търсеха отговор на тези въпроси, Стоун извади джиесема си и набра номера на Алекс Форд. Издирването на Трент все още беше в ход, но Алекс го посъветва да се оттеглят.
— Няма смисъл да се излагате на повече рискове — рече той. — Направихте достатъчно.
Стоун сподели мнението му с приятелите си.
— Какво ще правим тогава? — погледна го Кейлъб. — Нима ще си вървим у дома?
— По-добре да отскочим до библиотеката — поклати глава Стоун. — И без това е на две крачки.
Кейлъб пожела да узнае защо.
— Защото всичко започна там, а библиотеките по принцип са подходящо място за размисъл.
Кейлъб успя да ги вкара в библиотеката, но не и в читалнята, която в събота беше затворена. Приятелите предприеха проучвателна обиколка на различните зали.
— Най-много ме безпокои факторът време — промърмори Стоун. — Преди два дни, когато Джуъл Инглиш се появява в читалнята, книгата от поредицата на Бийдъл е маркирана с някакъв химикал. Но вечерта, когато ние я изнасяме, маркировката вече я няма. Това означава едно много прецизно изчисление на времето, нали?
— Най-странното е, че голяма част от книгите в хранилището не са използвани от години — кимна Кейлъб. — Това означава, че някой е оцветил съответните букви, свързал се е с Джуъл да й каже кое издание да поиска. А после, още на същия ден, маркировката изчезва.
— Но как са били сигурни, че работата ще бъде свършена именно в този отрязък от време? — учуди се Стоун, облягайки се на близката мраморна колона. — Очевидно са използвали специалния химикал, за да се застраховат срещу евентуалната намеса на властите. Разбира се, ако бяхме действали по най-бързия начин, може би щяхме да предадем книгата на ФБР, преди химикалът да се изпари. От всичко това е логично да се заключи, че той е бил нанасян непосредствено преди съответното посещение на Инглиш в библиотеката.
— Но в същия този ден аз няколко пъти отскачах до хранилището — каза Кейлъб. — Там видях само служители, но никой от тях не се задържаше повече от десетина минути, което е крайно недостатъчно, за да се оцветят буквите на секретните послания. Те биха могли да го направят само там просто защото изнасянето на книгите е забранено. — Замълча за миг, после изведнъж подскочи. — Чакай малко! Мога да проверя дали някой от служителите на библиотеката е подал молба за изнасяне на тази книга! Това става с попълването на формуляр в четири екземпляра. Елате! Читалнята е затворена, но ще проверим на друго място.
Отведе ги в отдел „Справки“, размени няколко думи с жената зад гишето и се наведе над компютъра. Една минута се оказа достатъчна.
— Никой не е подавал заявка за изнасянето на книга от поредицата на Бийдъл — разочаровано се изправи Кейлъб. — За последните четири месеца изобщо няма случай с изнасяне на книги от служители на библиотеката.
Край тях мина Рейчъл Джефрис — специалистката по реставрация, която Кейлъб беше помолил да поправи корицата, повредена от тиксото.
— Здрасти, Кейлъб — поздрави тя. — Мислех, че вече не идваш тук през почивните дни.
— Така е, Рейчъл. Но днес трябва да извърша някои проверки.
— Аз работя извънредно, за да наваксам малко — поясни жената. — Имам среща с един човек, който има връзка с текущата ми работа. А, добре, че се сетих: онзи Бийдъл е готов и вече е върнат в хранилището.
— Какво? — учудено я погледна Кейлъб.
— Имаше малка повреда на задната корица, плюс няколко разлепени страници. Бях доста изненадана, защото в дневника ни е отбелязано, че съвсем скоро е бил при нас. Имаш ли представа кой може да го е повредил пак?
— Кога точно е върнат в хранилището? — попита Кейлъб.
— В деня, преди да ми го дадеш.
— Почакай една минутка, Рейчъл.
Кейлъб отново зачука по клавиатурата. Този път търсеше колко книги от поредицата на Бийдъл са били изпращани за реставрация напоследък. Компютърът забръмча и миг по-късно изплю исканата информация.
— За последните две години в отдела за реставрация са били изпратени трийсет и шест броя от поредицата — смаяно промърмори той, после поиска информация за книгите, поръчвани от Джуъл Инглиш и Норман Джанклоу през последните шест месеца, и я съпостави с книгите, изпратени за реставрация през същия период. Оказа се, че седемдесет процента от реставрираните в този период екземпляри от поредицата на Бийдъл са поръчвани от Джуъл Инглиш — винаги в деня, в който са се връщали в хранилището. Джанклоу беше действал по същия начин.
Сподели откритието с останалите и поясни:
— По принцип книгите от тази поредица се реставрират често, защото са евтини и зле отпечатани издания.
Стоун моментално схвана за какво става въпрос и се обърна към Рейчъл Джефрис.
— Можете ли да кажете кой от колегите ви е реставрирал последния екземпляр?
