Фреди погледна крайната сума в тетрадката си и поклати глава.
— Ами ако в сметките няма достатъчно средства за покриване на изтеглените суми? — попита той. — Понякога и богаташите не разполагат с достатъчно пари в тях.
— Тези разполагат, проверила съм — отвърна Анабел.
— Как? — изгледа я продължително Тони.
— Проведох серия от разговори с банките им. Представях се за продавач на недвижими имоти и настоявах да науча дали разполагат с достатъчно средства за покриване на дължими суми в размер на петдесет хиляди долара.
— И те ти отговориха, така ли?
— Винаги отговарят, момче — намеси се Лио. — Стига да знаеш как да попиташ.
— През последните два дни огледах къщите на всички набелязани — добави Анабел. — По приблизителна преценка всяка от тях струва някъде около пет милиона долара. Пред една от тях бяха паркирани два спортни салийна! Което сочи, че паричките са там, където им е мястото.
— Ходила си да им оглеждаш къщите? — ококори се Тони.
— Това беше ползата от записването на регистрационните номера — отбеляза Лио.
— Общата сума на удара ще бъде деветстотин бона — средно по трийсет на карта — невъзмутимо продължи Анабел. — Банките, които възнамеряваме да ужилим, засичат банкоматите си точно в дванайсет на обяд. Но ние ще сме приключили далеч по-рано. — Очите й се спряха върху лицето на Тони. — В случай че на някого му хрумне да офейка, ще добавя, че следващият удар ще ни донесе два пъти повече пари от този.
— Не ставай смешна! — обиди се Тони и нервно приглади косата си.
— Смешно ще стане само в случай, че ни спипат — хладно отвърна Анабел.
— Не ми каза дали някога са те спипвали — спомни си предишния разговор Тони.
— По-добре прочети какво пише в тетрадката, за да не направиш някой гаф.
— Какъв гаф? Става въпрос за някакви банкомати, нищо повече.
— Това не беше молба — хладно отсече Анабел, обърна се и излезе от стаята.
— Нали чу какво ти се каза, момче? — попита Лио, без да крие усмивката си.
Тони промърмори нещо под нос, стана и излезе.
— Не е много словоохотлива, а? — подхвърли Фреди.
— А ти би ли работил с бърборко? — контрира Лио.
— Коя е тя?
— Анабел.
— А фамилното й име? Чудя се защо не съм я засичал никъде. Големите играчи в бранша не са чак толкова много.
— Ако тя искаше да те информира, щеше да го направи.
— Стига, Лио — въздъхна старият мошеник. — Всички се знаем. Цял живот си стоя в периметъра и умея да мълча.
Лио се поколеба за момент, после понижи глас:
— Добре, но първо искам да се закълнеш, че ще го отнесеш в гроба. Ако се разбере нещо, аз ще отрека, а след това ще ти видя сметката! — Изчака пламенната клетва на Фреди, помълча малко и добави: — Казва се Анабел Конрой.
— Пади Конрой?! — вдигна вежди Фреди. — Това вече е друга работа. Чувал съм за него. Те какво, роднини ли са?
— Дъщеря му е — понижи още повече глас Лио. — Но това винаги е било тайна. Повечето хора изобщо не подозират, че Пади има дъщеря. Понякога я представяше като съпругата си. Шантава работа.
— Никога не съм имал удоволствието да работя с него — въздъхна Фреди.
— Аз пък съм имал това удоволствие — изръмжа Лио. — Пади Конрой беше един от най-големите майстори в бранша, но беше и голям мръсник. — Погледна към вратата и сниши глас: — Забеляза ли белега под дясното й око? От него е. Направил й го във Вегас, докато въртели номера на рулетката, но тя прецакала всичко. По онова време тя била на петнайсет, но изглеждала на двайсет и една. В резултат старецът й се простил с три бона, а после я смазал от бой. Мога да те уверя, че и друг път го е правил.
— Да пребие собствената си дъщеря, по дяволите! — поклати глава Фреди.
— Така е — съгласи се Лио. — Научих го от други хора, защото Анабел никога не говори за тези неща.
— Значи си работил с него, а?
— О, да. С него и с Тами, съпругата му. По онова време въртяха добър бизнес. Пади ме научи да играя „Монти“. Но Анабел е много по-добра от него.
— Как така?
— Защото е честна — качество, което Пади никога не е имал. Наследила го е от майка си. Тами Конрой беше много точна жена.
— Честна значи — промърмори Фреди. — Не е ли малко странно за хора от нашия бранш?
— Пади управляваше хората си с помощта на страха, докато дъщеря му го прави с ум и компетентност. И никога няма да те прецака. За разлика от нея Пади прецака целия град и в един момент стигна дотам, че никой не искаше да работи с него. А накрая, доколкото знам, дори Тами го е зарязала.
Фреди замълча, очевидно за да асимилира информацията. После вдигна глава и попита:
— Нещо за големия удар?
— Това си е изцяло нейна игра — поклати глава Лио. — Аз само работя тук.
Станаха и тръгнаха към кухнята, за да си направят кафе. През другата врата надникна Тони. Той бе оставил тетрадката в стаята си и веднага се бе върнал, така че бе успял да чуе целия разговор между партньорите си. На лицето му се появи усмивка. Много обичаше да разполага с информация, за която околните дори не подозират.
Общата сума на удара възлезе на 910 000 долара, тъй като на един от банкоматите Тони прояви алчност.
