Рубън понечи да отговори нещо, но в този момент се отвори тежката резбована врата зад плота и на прага се появи възрастен мъж. Всички с изключение на Кейлъб се облещиха от изненада. Човекът имаше сребриста, дълга почти до кръста брада, а бялата му коса се спускаше до раменете. Но най-забележително беше облеклото му — дълга до петите лилава роба със златни ширити по ръкавите, леко издута отпред. Върху набръчканото чело бяха кацнали кръгли очила без рамки, над които стърчаха кичури коса. Според Стоун очите му бяха по-скоро черни, но това впечатление можеше да се дължи и на осветлението.
— Абе тоя да не е монах? — прошепна Рубън.
— Шшшт! — сложи пръст на устните си Кейлъб.
— Е? — Пърл спря въпросителен поглед върху лицето на Кейлъб. — Вие ли сте Шоу?
— Да.
— За какво толкова спешно става въпрос? И кои са тези хора?
Кейлъб побърза да представи приятелите си, използвайки само малките им имена.
Пърл бавно ги огледа, после очите му се заковаха върху лицето на Стоун.
— Не съм ли ви виждал в една палатка, издигната насред парка „Лафайет“, сър? — попита с пресилена вежливост той.
— Така е — кимна Стоун.
— А доколкото си спомням, на плаката пред палатката пишеше ИСКАМ ИСТИНАТА! Е, получихте ли я?
— Не бих казал.
— Ако човек наистина е решен да търси истината, едва ли ще я намери пред Белия дом — заключи Пърл, замълча за момент, след което се извърна към Кейлъб. — А сега да преминем към вашия спешен случай, сър.
Кейлъб му разказа накратко за колекцията на Дехейвън и желанието на покойника той да бъде изпълнител на завещанието му.
— Да, смъртта на този човек е истинска трагедия — промълви Пърл, после с нотка на изненада попита: — А защо точно вие сте посочен за изпълнител на завещанието?
— Бяхме колеги в библиотеката, освен това помагах в избора на книги за личната му колекция.
— Разбирам — кимна Пърл. — Но явно имате нужда от мнението на експерт.
— Точно така — поруменя Кейлъб. — В компютъра на Милтън имаме пълен списък на книгите в нея.
— Предпочитам да работя с хартия — отсече с нетърпящ възражение глас домакинът.
— Няма проблем, стига да разполагате с принтер — обади се Милтън.
— Имам една печатарска преса от шестнайсети век, но се страхувам, че тя няма да е съвместима с играчката ви — презрително отговори Пърл.
— Няма, разбира се — стреснато го погледна Милтън. Страстен любител на техническите новости, той беше шокиран от отношението към тях на човека срещу себе си.
— В такъв случай можем да ви донесем списъка утре, след като го разпечатаме — рече Кейлъб, поколеба се за миг и добави: — Мисля, че ще е най-добре да ви го кажа веднага, мистър Пърл. В колекцията на Джонатан открих оригинален екземпляр на Масачусетския псалтир. Знаете ли нещо по този въпрос?
Пърл смъкна очилата на носа си и го погледна над тях.
— Повторете, моля!
— Джонатан притежава Масачусетския псалтир от 1640 година.
— Невъзможно!
— Държах го в ръцете си.
— Не сте!
— Напротив — настоя Кейлъб.
— Значи става въпрос за по-късно издание! — махна с ръка Пърл. — Което не е чак такава новина.
— Липсват нотните текстове, които се появяват в деветото издание от 1698 година.
— Надявам се, че няма да се изненадате, ако ви кажа, че това ми е добре известно — строго го изгледа Пърл. — Но както казахте, нотни текстове липсват и в други седем издания!
— Става въпрос за издание от 1640 година. Беше отбелязано на титулната страница.
— В такъв случай говорим за факсимиле или обикновен фалшификат, уважаеми. Нямате представа колко изобретателни са понякога хората. Един такъв човек беше успял да възстанови „Клетвата на свободния човек“, предшестваща с една година появата на псалтира.
— Но нали Масачусетският псалтир от 1640-а е първото печатно издание в Америка? — обади се Стоун.
— Наистина е така — нетърпеливо отвърна Пърл. — Работата е там, че „Клетвата“ не е книга, а документ от една страница. От заглавието е ясно, че става въпрос за обет или клетва, която всеки пуритан е трябвало да даде, преди да бъде приет в колонията на Масачусетския залив.
— И този документ е бил фалшифициран, така ли?
— По ирония на съдбата фалшификаторът използвал факсимиле от оригиналния псалтир, защото той бил отпечатан на същата печатарска преса. — Пръстът на стареца се заби в гърдите на Кейлъб. — Въпросният престъпник бил толкова ловък, че почти успял да убеди Библиотеката на вашия Конгрес да откупи фалшификата. Измамата била разкрита едва след като експерт по древни печатарски техники открил незначителните разлики.
— Аз работя вече дванайсет години в отдел „Редки книги и специални колекции“ — промълви Кейлъб. — Имал съм възможност да изследвам в детайли екземпляра на псалтира, с който разполагаме. Това ми дава основание да твърдя, че Джонатан притежава оригинал.
Очите на Пърл подозрително пробягаха по лицето му.
— Как ви беше името?
— Кейлъб Шоу! — натъртено отвърна по-младият мъж и лицето му — розово до този момент, потъмня от притока на кръв.
— Точно така, Шоу. Подложихте ли книгата на стандартните тестове за идентификация?
— Не, но я държах в ръце, разгледах я, помирисах я.
