Превод от английски език
Цветелина Тенекеджиева
Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под
каквато и да е форма.
Оригинално заглавие Queen of Shadows
Text copyright © Sarah J. Maas 2015
Map copyright © Kelly de Groot 2012
Илюстрация на корицата © Talexi
Превод Цветелина Тенекеджиева
Редактор Ваня Петкова
Коректор Ина Тодорова
Издава „Егмонт България“ ЕАД
1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9
www.egmontbulgaria.com
Електронно издание, 2016
ISBN 978-954-27-1765-2
На Алекс Бракен…
За всички имейли в продължение на цели шест години, за разбора ти на хиляди
мои страници, за тигърското ти сърце и джедайската ти мъдрост.
И за времето, прекарано с теб.
Толкова се радвам, че ти писах онзи ден.
И съм толкова благодарна, че ми отговори.
ПЪРВА ЧАСТ
Повелителка на сенките
1
В тъмнината дебнеше нещо.
Нещо древно и жестоко, което бродеше из сенките, впримчвайки съзнанието му. Не принадлежеше на този свят. Довели го бяха, за да смрази сърцето му с първичния си студ. Все още ги делеше невидима преграда, но и тя се рушеше по малко всеки път, когато съществото обхождаше периметъра ù в търсене на уязвими места.
Той не помнеше собственото си име.
Него забрави първо под плащаницата на мрака, спуснала се отгоре му преди седмици или месеци, или ери. След това забрави и имената на всички важни хора в живота си. Помнеше единствено ужаса и отчаянието – и то само заради онзи мимолетен проблясък, който нарушаваше чернотата като отмерен барабанен тътен. Писъци и кръв, и вледеняващ вятър, събрани в няколко минути от паметта му. В стаята от червен мрамор и стъкло бе имало негови близки. Жената беше загубила главата си...
Загубила – сякаш тя отговаряше за собственото си обезглавяване.
Прелестна жена с фини ръце като златни гълъбици. Знаеше, че е нямала вина, макар и да не си спомняше името ù. Вината падаше изцяло върху мъжа на стъкления трон, той нареди на стража да разсече плът и кост с меча си.
В тъмнината нямаше нищо друго, освен глухия звук от сблъсъка на отсечената глава с пода. Не съществуваше нищо друго, освен този момент – а той се повтаряше отново и отново, и отново – и отекващите стъпки на съществото, което го чакаше да рухне, да се предаде, да свали гарда си. Принц.
Не си спомняше дали съществото беше принц, или той самият някога бе носил корона. Но едва ли. Един принц не би позволил да обезглавят онази жена. Един принц би възпрял меча. Един принц би я спасил.
Той обаче не я спаси, а и знаеше, че никой няма да спаси него.
Отвъд сенките все още съществуваше истински свят. Мъжът, поръчал гибелта на прелестната дама, го беше насадил у него. А след смъртта му никой не проумя, че е бил просто марионетка, неспособна да говори, да действа трезво заради оковите в съзнанието си. Не проумяха проклетниците и това го караше да ги мрази. Поне това чувство, омразата, още му беше познато.
Не трябваше да те обиквам. С тези думи бе загинала жената. Не трябваше да го обиква и той не трябваше да обиква нея. Мястото му беше тук, в мрака, и когато невидимата преграда рухнеше и дебнещото зло му се нахвърлеше и го обладаеше... щеше да е напълно заслужено.
Затова остана в оковите на нощта, дълговечен свидетел на болката и кръвта, на сблъсъка на плът с камък. Макар да се беше съпротивлявал в онези сетни секунди, преди черният каменен нашийник да се затвори около врата му.
Но в тъмнината дебнеше нещо и той нямаше сили да го отблъсква още дълго.
2
Елин Ашривер Галантиус, огнена наследница, любимка на Мала – носителката на светлина, и законна кралица на Терасен, беше опряла лакти върху протрития дъбов тезгях, заслушана в звуците на пивницата – наздравиците и стоновете, и пиянските песни. Макар и сдъвкал с парцалите няколко собственици през изминалите години, противният вертеп, познат като „Подземието“, си оставаше същият – потискащо задушен, вонящ на разлята бира и немити тела, претъпкан до тавана с отрепки и професионални разбойници.
Множество млади лордове и синове на търговци, слезли с наперена походка по стълбите на „Подземието“, повече не виждаха бял ден. В някои случаи защото развяваха златото и среброто си пред грешните хора, в други – защото бяха достатъчно самонадеяни или пияни да си въобразят, че могат да скочат в бойните ями и да си тръгнат живи. Случваше се и да си позволят твърде много с някоя от проститутките по страничните ниши на просторното помещение и да научат по трудния начин кои са хората, ценени най-високо от собствениците на пивницата.
Елин отпи от халбата с бира, която кръчмарят ù връчи преди няколко секунди. Беше водниста и евтина, но и добре изстудена. През нагнетената смрад на мръсни тела я лъхна ароматът на печено месо и чесън. Стомахът ù изкъркори от глад, но нямаше никакво намерение да поръчва храна. Първо, месото обикновено идваше от уличните плъхове над кръчмата, второ, за по-заможните посетители обикновено я подправяха със субстанции, от които се будеха на улицата без кесия. Ако изобщо се събудеха.
