Кралството полностью

Сложи ръка върху гърдите ми. И аз усетих, че това докосване е по-различно от престорено невинните докосвания, които — и двамата знаехме — бяха прелюдия към нов любовен акт. Изпитах предчувствие. Шанън сякаш се опитваше да сграбчи сърцето ми. Не, не да го сграбчи, а да го усети. Опитваше се да долови ударите му, как ще реагира то при нейните думи.

— По-рано днес ти казах, че проблемите с хотела са само една от причините да дойда тук.

Пое си дъх. Аз стаих моя.

— Бременна съм.

Продължавах да сдържам дъха си.

— От теб. Нотуден.

Тези пет думи съдържаха отговорите на всички възможни въпроси относно случилото се и все пак ме връхлетя лавина от мисли — до една последвани от въпросителен знак.

— Ендометриозата… — подхванах.

— Затруднява забременяването, но не го прави невъзможно. Направих си тест. Най-напред не повярвах. Ходих на лекар и той потвърди.

Възобнових дишането си. Приковах поглед в тавана. Шанън се сгуши в мен.

— Мислех да го махна, но не мога. Не искам. Навярно за един-единствен път в живота ми планетите са били разположени така, че тялото ми да зачене. Но аз те обичам, а детето е колкото мое, толкова и твое. Какво искаш ти?

Лежах безмълвен, дишах в мрака и се питах дали сърцето ми дава на ръката ѝ искания отговор.

— Искам да стане, както желаеш ти — изрекох.

— Страх ли те е?

— Да.

— Радваш ли се?

— Да — отвърнах след кратко вглеждане в себе си.

По дишането ѝ усетих, че е на път да се разплаче.

— Но, разбира се, си объркан и се чудиш как да постъпим — продължи тя. Гласът ѝ трепереше и говореше бързо, за да довърши мисълта си, преди да се е разридала. — Не знам какво да ти кажа, Рой. Налага се да остана в Ус до построяването на хотела. Сигурно смяташ детето за по-важно от някакъв си строеж, но…

— Шшт — погалих с показалец меките ѝ устни. — Знам, знам. Грешиш. Не съм объркан. Наясно съм точно какво трябва да направя.

Докато тя мигаше в мрака, еклерите ѝ просветваха и угасваха, все едно някой щракаше ключ за осветление.

НАПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА, мина ми през ума. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТЕБ. НАПРАВИ ГО СЕГА.

Както споменах, не съм сигурен дали взех решението в служебната тоалетна, или по-късно, в леглото с Шанън, след като тя ми съобщи, че носи в утробата си моето дете. А и едва ли е особено важно. Навярно би представлявало интерес само за академичните среди, както се казва.

Така или иначе, доближих устни до ухото на Шанън и ѝ прошепнах какво трябва да се направи.

Тя кимна.

Остатъка от нощта прекарах буден.

Началото на строежа беше планирано за след четиринайсет дни. Над кухненския плот висеше поканата с анонс, че на събитието в Ортюн ще пее Род.

Вече броях оставащите часове.

И страдах.

Огромното черно возило се движеше. Гумите се въртяха бавно, сякаш неохотно, а чакълът под тях хрущеше. Под стърчащите „опашни перки“34 на задната броня светеха в червено два тесни, вертикално разположени фара. Кадилак „Де Вил“. Слънцето беше залязло, но зад завоя оранжев ръб обрамчваше Отертин. В планината зееше двестаметров процеп, просечен сякаш с брадва.

— Ти и аз, Рой, си нямаме никого другиго — често повтаряше Карл. — Всички други, които си мислим, че обичаме или че ни обичат, са миражи в пустиня. А ти и аз сме едно. Братя. Двама братя в пустинята. Загине ли единият, свършено е и с другия.

Да. И смъртта няма да ни раздели. Ще ни обедини.

Кадилакът набра скорост. Към ада, където рано или късно ще отидем всички ние, които носим убийството в кръвта си.

Официалната церемония по възобновяване на строителните работи щеше да започне чак в седем вечерта.

Въпреки това потеглих от Кристиансан още в ранни зори. Сутрешната светлина озаряваше общинската табела, Когато влязох в Ус.

Снегът се бе стопил с изключение на мръсни сиви участъци покрай пътя, останали от разтопени преспи. Ледът върху Бюдалското езеро изглеждаше прояден като мокри бучки захар. Тук-там по повърхността се виждаше вода.

Няколко дни по-рано бях предупредил Карл по телефона, че ще се прибирам в Ус, но ще се видим чак на откриването, защото през целия ден ще бъда зает в бензиностанцията — насрочена е ревизия за последните пет години. Бензиностанцията в Ус е избрана на случаен принцип и проверката е чисто рутинна, излъгах. Аз само ще им помогна във връзка със счетоводните документи, когато бях управител. Не знам колко време ще отнеме, казах на Карл. Може да продължи няколко часа, а може и два дни. Но ако е необходимо да остана, ще нощувам в сервиза. Карл не възрази; и без това той и Шанън щели да бъдат заети с подготовката на церемонията по откриването и празненството в Ортюн след това.

— Искам обаче да обсъдя с теб един въпрос — заключи той. — Ако ти е по-удобно, ще дойда в бензиностанцията.

— Ако ми се освободи малко време, ще ти дам знак и ще пийнем по бира в „Свободно падане“ — обещах му.

— Кафе — уточни той. — Изцяло спрях алкохола. За новата година си обещах да стана скучен. Според Шанън за момента се справям отлично.

Карл звучеше в добро настроение. Смееше се и се шегуваше. Човек, оставил най-лошото зад гърба си.

При мен, уви, беше точно обратното.