Но тогава Трън усети нещо ново — едно леко дръпване, една неуловима промяна. Момичето захленчи.
Сибил беше сменила траекторията на сателита. Гравитацията ги теглеше към себе си, вън от орбитата им.
Сателитът падаше право към Земята.
— Скачи се — обяви Скарлет. Тя наблюдаваше капсулата на Трън през прозореца на пилотската кабина. — Изобщо не беше чак толкова непохватно.
Синдер се облегна на рамката на вратата.
— Дано свърши бързо. Няма как да разберем дали момичето не е под наблюдение.
— Не й ли вярваш? — попита Вълка.
— Не вярвам на хората, за които работи.
— Я, чакай! Появи се още една капсула — Скарлет припряно се хвърли напред и пусна радара на екрана до нея. — Скенерите не я засичат!
Вълка и Синдер се втурнаха зад гърба й и занадничаха надолу към капсулата, която беше съвсем малко по-голяма от тази на Трън. Корабът приближаваше сателита. Сърцето на Синдер заблъска тежко.
— Лунен е.
— Няма какъв друг да е — обади се Скарлет. — Щом те блокират сигналите…
— Не, виж емблемата.
Вълка изруга:
— Това е кралски кораб. Сигурно е на някой чародей.
— Предала ни е — измърмори Синдер, като клатеше глава, без да може да повярва. — Не е за вярване!
— Ще бягаме ли?
— И да изоставим Трън?
Отвъд прозореца лунната капсула се скачи с втората скоба на сателита. Синдер прокара пръсти през косата си, докато мислите се въртяха в главата й.
— Свържете се с тях. Установете връзка с ДИРКОМА. Трябва да разберем какво става…
— Не! — прекъсна я Вълка. — Възможно е да не знаят, че сме тук. Може би момичето не ни е предало. Ако не са засекли кораба ни с радара, все още има шанс и да не са ни забелязали.
— Но на тях ще им стане ясно, че капсулата на Трън все е дошла отнякъде!
— Може би капитанът ще успее да се измъкне — намеси се Ико, но в гласа й липсваше обичайният й ентусиазъм.
— Срещу чародей? Нали видя колко добре се получиха нещата в Париж?
— Е, какво ще правим? — попита Скарлет. — Не можем да се свържем с тях, не можем да се скачим…
— Да бягаме! — каза Вълка. — Преди да са тръгнали след нас.
И двамата погледнаха към Синдер и тя с неприятна изненада осъзна, че очакваха от нея да вземе решението. Но решението не беше проста работа. Трън беше долу в сателита. Беше влязъл право в капан, а на първо място тази идея беше дошла от Синдер. И тя не можеше да го изостави. Ръцете й взеха да треперят от стискането на стола. А всяка секунда на колебание беше изгубено време.
— Синдер! — Скарлет докосна ръката й, но Синдер стисна още по-силно стола. — Трябва да…
— Да бягаме! Трябва да бягаме!
Скарлет кимна. Тя се извърна към управлението.
— Ико, подготви двигателите за…
— Чакайте — спря ги Вълка. — Погледнете.
Отвъд прозореца на кабината единият от корабите се отделяше от сателита. Корабът на Трън.
— Какво става? — попита Ико.
Синдер изсъска:
— Корабът на Трън се връща. Свържи се с него!
Скарлет включи екрана за съобщения.
— Трън, докладвай. Какво стана на сателита?
Екранът отговори само с пращене.
Синдер захапа вътрешната страна на бузата си. Но след миг пращенето бе сменено от обикновено съобщение с текст.
Камерата не работи. Ранени сме. Отворете товарното помещение.
Синдер прочете съобщението и после пак, и пак, докато думите не се замъглиха пред очите й.
— Това е капан! — предупреди я Вълка.
— Но може и да не е — рече тя.
—
— Не можем да сме сигурни! Трън е находчив!
— Синдер…
— Може да се е спасил.
— Или пък е капан — рече тихичко Скарлет.
— Синдер — намеси се Ико с изтънял глас. — Какво да правя?
Тя преглътна тежко и се отблъсна от стола.
— Отвори товарното. Вие двамата стойте тук.
— За нищо на света! — Вълка тръгна с нея. Синдер почувства, че той се подготвя за битка — раменете му се повдигнаха чак до ушите, ръцете му се свиха като нокти, походката му стана бърза и решителна.
— Вълк! — Синдер сложи титановия си юмрук на гърдите му. — Остани тук. Ако на кораба има чародей, аз и Ико сме единствените, които не могат да бъдат манипулирани.
Скарлет го стисна силно за лакътя.
— Синдер има право, Вълк. Ако отидеш там, можеш да напакостиш повече, отколкото да й помогнеш.
Синдер не дочака Скарлет да привърши с убежденията си. Тя вече бе преполовила стълбата, която се спускаше до долното ниво на кораба. В коридора между дока за капсулите и стаята с двигателите тя спря и се ослуша. Чу плътното затваряне на вратите на дока и системата, която взе да пълни с кислород помещението.
— Докът е снабден с кислород — съобщи Ико. — Животоподдържащата система е стабилизирана. Влизането е безопасно.
Дисплеят в ретината на Синдер беше изпаднал в паника, както правеше винаги, щом тя се чувстваше притеснена или уплашена. Диагностиката й блестеше в яркочервено в ъгъла на окото й и предупреждаваше: кръвно налягане — прекалено високо; пулс — прекалено висок; системите прегряват, започвам автоматично охлаждане.
— Ико, какво виждаш вътре в дока?
