— Някога да си гонила кола? — попита задъхано.
— Ти си първа в това отношение. Дадох хотдога на Скот и го поканих на партито по случай лятното слънцестоене.
— Какво общо има хотдога с тази работа?
— Казах, че ще е кренвирш, ако не дойде.
Ви се изкиска хрипливо.
— Щях да тичам по-бързо, ако можех да те видя как го наричаш кренвирш.
Четирийсет и пет минути по-късно бащата на Ви се обади на Пътна помощ и доджът беше изтеглен обратно на пътя, а мен откараха вкъщи. Веднага разчистих масата в кухнята и извадих кутията от стаята на Скот от чантата си. Тя беше увита многократно с дебело тиксо. Каквото и да криеше Скот, явно не искаше никой друг да го вижда.
Разрязах тиксото с нож за пържоли. Освободих капака, отворих го и надникнах в кутията. На дъното имаше най-обикновен бял чорап без пета.
Гледах чорапа и чувствах как сърцето ми се изпълва с разочарование. После се намръщих. Разтворих чорапа, колкото да надникна вътре. И коленете ми омекнаха.
Там имаше пръстен. Един от пръстените на Черната ръка.
Вперих празен поглед в пръстена. В главата ми нямаше нито една мисъл.
И защо, ако толкова се срамуваше от дамгата си, пазеше пръстена, с който тя явно му беше направена?
В стаята си извадих виолончелото от килера и пъхнах пръстена в калъфа с цип до другия, който бях получила с плика миналата седмица. Не знаех какво да си мисля. Бях отишла в стаята на Скот, търсейки отговори, а само се бях почувствала по-объркана от преди. Сигурно щях да поразсъждавам още малко над пръстените и да опитам да сглобя някакви теории, но бях адски объркана. Накрая се примирих, че нищо не съм успяла да узная. Нуждаех се от повече информация.
Когато часовникът в коридора отмери полунощ, проверих ключалките за последен път и си легнах. Изправих възглавниците, седнах и лакирах ноктите си в тъмносиньо. След това лакирах и ноктите на краката си. Включих айпода си. Прочетох няколко глави от учебника по химия. Знаех, че не мога да изкарам цяла вечност без сън, но бях решила да отлагам колкото може по-дълго. Ужасявах се, че Пач ще ме чака от другата страна.
Не бях усетила, че съм се унесла, докато не чух странно драскане. Лежах неподвижно в леглото и се ослушвах да чуя шума отново и да разбера откъде идва. Завесите бяха дръпнати, в стаята цареше полумрак. Измъкнах се от леглото и надникнах през завесите. В задния двор беше спокойно. Съвсем спокойно. Измамно спокойно.
Отдолу долетя тихо проскърцване. Грабнах мобилния си от нощното шкафче и открехнах вратата на спалнята си, колкото да надникна. Коридорът отвън беше празен и когато завих по него, усещах сърцето си да бие толкова силно в гърдите ми, че сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Стигнах до горната площадка, когато съвсем тихичко проскърцване ми подсказа, че топката на входната врата се завърта.
Вратата се отвори и една фигура пристъпи предпазливо в тъмното фоайе. Скот беше в къщата, само на няколко метра от мен, в основата на стълбите. Стиснах здраво мобилния си, който беше хлъзгав от потта ми.
— Какво търсиш тук? — провикнах се надолу.
Той сепнато отметна глава. Вдигна ръце на нивото на раменете си, за да ми покаже, че не представлява опасност.
— Трябва да поговорим.
— Вратата беше заключена. Как влезе? — Гласът ми прозвуча пискливо и несигурно.
Той не отговори, но нямаше и смисъл — Скот беше нефилим, следователно беше и плашещо силен. Бях почти сигурна, че ако слезех да проверя ключалката, щеше да се окаже, че я е изкривил с голи ръце.
— Проникването с взлом е незаконно — осведомих го аз.
— Кражбата също. Откраднала си нещо мое.
Облизах устни.
— Ти имаш пръстен на Черната ръка.
— Не е мой. Аз… аз го откраднах. — Колебанието го издаде, че лъже. — Върни ми пръстена, Нора.
— Не и преди да ми кажеш всичко.
— Можем да го направим и по трудния начин, ако предпочиташ. — Той се качи на първото стъпало.
— Не мърдай! — наредих му и набрах номера на полицията на мобилния си. — Още една крачка, и ще се обадя на полицията.
— Ще дойдат най-рано след двайсет минути.
— Не е вярно. — Но и двамата знаехме, че е вярно.
Скот направи още една крачка.
— Спри — наредих му. — Ще се обадя, кълна се.
— И какво ще им кажеш? Че си влязла с измама в стаята ми? Че си откраднала ценен накит?
— Майка ти ме пусна.
— Не би го направила, ако знаеше, че идваш ли крадеш от мен. — Той направи още една крачка и стълбите изскърцаха под тежестта му.
Трескаво мислех как да го накарам да спре. В същото време исках и да го подмамя да ми каже истината веднъж и завинаги.
— Ти ме излъга за Черната ръка. Голямо представление ми изигра онази вечер в спалнята си. А сълзите за малко да ме убедят.
Виждах, че мисълта му работи усилено, докато се мъчи да прецени колко знам.
— Наистина те излъгах — каза накрая. — Опитвах се да не те намесвам. Не ти трябва да си имаш вземане-даване с Черната ръка.
— Твърде късно. Той е убил баща ми.
