— Добре, сега ще се постараем да облекчим състоянието ви — каза тя. Дръпна болногледача настрани и допълни: — Не съм сигурна, но предполагам, че става дума за отравяне с глюкозид, някой от медикаментите, които се предписват на сърдечно болни — дигоксин или нещо такова.
Болногледачът я погледна с разширени от паника очи.
— Докараха го от „Виктория Парк“. Това означава ли, че терористите са използвали някакво химическо оръжие?
— Не, не искам да кажа такова нещо — каза нетърпеливо Елинор. — Симптомите са много сериозни, а те не се развиват толкова бързо. Бил е отровен, преди да стигне до стадиона. Трябват ми пет минути, за да проверя дали има някакви други възможни обяснения, както и каква е препоръчителната терапия в случай, че съм права. Междувременно подавайте кислород, пригответе система за венозно вливане и пулс-окси-метър. Ще ни трябва електрокардиограма и постоянен контрол на сърдечния ритъм. Ще успеете ли да уредите всичко това? Ще се върна след пет минути.
Елинор обърна гръб на зашеметения болногледач и забърза към стаята на помощния персонал. Трябваше й компютър, свързан с интернет. Не й отне много време да изключи всички други възможни обяснения. За лечението също не можеше да има спор. Стандартната противоотрова, която се даваше при отравяне със сърдечни глюкозиди, бяха Fab-фрагменти от антитела. Тя разпечата описанието на лечението и тръгна обратно към стаята на Том Крос.
Според нея положението му се влошаваше. Изглеждаше псе по-замаян, пулсът му се долавяше по-трудно.
— Обадих се в аптеката. Имат трийсет ампули Fab-фрагменти. Отивам долу да ги взема и да се разпиша за тях. Ако пратим някой от санитарите, ще стане по-бавно. Започвайте незабавно с кардиограмата, ако се забележи остро смущение на сърдечния ритъм, дайте лидокаин.
Болногледачът кимна.
— Оставете това на мен — той поклати глава. — Изглежда някак нереално, не мислите ли? Избухва бомба, някакъв човек се втурва героично да спасява жертвите и малко след това се оказва, че е отровен. Човек не би могъл да го измисли, дори да иска, нали?
— Дано поне успеем да постигнем щастлив край — каза Елинор, тръгвайки надолу. Но някак не й се вярваше, че тъкмо през тази седмица предстоят особено много щастливи развръзки.
Веднага щом излязоха от Уилбърфорс Стрийт, Пола закрепи с магнита синята лампа на покрива на колата.
— Давай, Стив Маккуийн — каза тя.
— С колко време разполагаме според теб? — попита Кевин.
— Зависи доколко родителите на Имран ще се травматизират от появата на имперските щурмоваци. Казвам ти, лично мен ме втриса от страх, когато ги видя. А можеш да се обзаложиш на последните си пари, че поне още един екип е в готовност да потегли към друг адрес. Така че трябва да работим, изхождайки от предположението, че изобщо не разполагаме с време. Не трябваше ли да тръгнеш по главната улица към центъра? — осведоми се тя и се вкопчи в дръжката на вратата, когато Кевин зави рязко по една странична улица и се запровира из лабиринт от други тесни улици.
— По това време в събота ще има задръстване — връщат се всички, които са били на пазар в търговския център „Квадрант“. По-бързо ще стигнем по заобиколен път.
Пола знаеше, че по отношение на придвижването из града може изцяло да разчита на Кевин. Навремето той беше работил като инспектор от криминалната полиция, но беше допуснал такива нарушения, че едва не го изритаха окончателно. За него пътят на изкуплението включваше шест месеца работа в транспортната полиция — но беше дотолкова свръхквалифициран за тази работа, че там очакваха с нетърпение да му видят гърба. Така или иначе, от онова време му беше останало полезното за сегашната му работа познаване на схемата на трафика в града, както и на преките пътища, известни обикновено предимно на таксиметровите шофьори. Затова сега Пола млъкна, стиснала здраво дръжката.
Стигнаха до Вейл Авеню за рекордно време. Кевин въздъхна доволно, когато спря колата пред дома на братовчеда Юсеф.
— Добре ми дойде — отбеляза той. — Поне се прочистих от мисълта за онези копелета.
Пола отлепи пръсти от дръжката.
— Радвам се, че поне на теб ти е било приятно. Е, как ще подхванем разговора тук?
Кевин сви рамене.
— Най-добре ще е да бъдем откровени. Юсеф ли е карал микробуса? Къде е Юсеф сега? Може ли да видим стаята му? Постарайте се да ни помогнете, защото ние сме добрите ченгета, а скоро може да ви потрябват приятели в полицията. Следващите, които ще дойдат, няма да ви молят.
Пола изсумтя, докато излизаше от колата.
— Следващите няма дори да си изтрият краката, преди да влязат.
Тя хвърли поглед нагоре по стръмната алея, която водеше към къща близнак с тухлена фасада, кацнала от едната страна на склона. Дори да не говореше категорично, че обитателите й са преуспели, къщата се намираше със сигурност на няколко стъпала по-горе по социалната стълбица в сравнение с дома на семейство Хан. Отпред бяха паркирани една старичка тойота корола и нисан патрол, модел отпреди четири години.
— Поне някой си е у дома — отбеляза Пола.
