Клайв Баркър е британски писател, филмов режисьор, сценарист, продуцент, актьор и художник. Когато дебютната му книга — сборникът с разкази и новели, който държите в ръцете си — е публикувана в Щатите, Стивън Кинг казва: "Видях бъдещето на ужаса… и то се казва Клайв Баркър". Днес шестте тома на "Кървави книги" са издадени в над 40 държави, а Баркър е един от водещите съвременни писатели в жанровете хорър и фентъзи. Много от произведенията му (сред тях и разказите в този сборник) са екранизирани, а филми като "Хелрейзър", "Кендимен" и "Среднощният влак за месо" превръщат автора в световна хорър икона.Готови ли сте за нова разходка в стряскащото въображение на Баркър? Този път ще се спуснете с него до дълбините на страха, за да откриете същността на чистия, неподправен ужас; ще се състезавате с Дявола в надпреварата на века за спечелване на души и ще разберете защо не трябва да спите с жени, способни да ви убият със силата на желанието си; ще бъдете погребани живи в пясъка на пустинята, за да научите, че кръвта вода не става, и ще се убедите, че звярът си остава звяр, дори да е облечен като джентълмен.Иван АтанасовСборникът "Кървави книги" е носител на наградите "Уърлд фентъзи" и "Бритиш фентъзи".
На Джони
Няма по-голямо удоволствие от ужаса. Ако сме невидими и седнем между двама души във влак, чакалня или офис, разговорът, който ще чуем, рано или късно ще се завърти пак около ужаса. Привидно, разбира се, ще се говори за нещо съвсем различно: състоянието на нацията, смъртта по пътищата, растящите цени на зъболекарските услуги; но ако съблечем метафората, ако оголим намека, там, в сърцето на дискусията, ще открием ужаса. Избягваме да говорим за природата на Бог и дали съществува вечен живот, но предъвкваме доволно подробностите на нещастието. За този синдром няма граници: един и същи ритуал се повтаря и в обществената баня, и в конферентната зала. Както езикът неизбежно се стреми към болния зъб, така и ние се връщаме отново и отново към нашите страхове и ги обсъждаме с нетърпението на гладен човек пред димяща чиния.
Докато беше в университета и се страхуваше да говори, Стивън Грейс го научиха да говори защо се страхува. И не само да говори за това, но и да анализира и проучва всяко свое нервно окончание в търсене на дребни страхове.
В проучването му помагаше един учител — Куейд.
Тогава на мода бяха духовните учители — един вид, гуру-епоха. Във всички британски университети младите мъже и жени се оглеждаха на изток и запад за хора, след които да вървят като овце; такива като Стив Грейс имаше много. За негово нещастие месията, на когото попадна, беше Куейд.
Запознаха се в студентската зала за отдих.
— Името ми е Куейд — каза мъжът, който седеше до Стив на бара.
— Аха.
— А ти си…?
— Стив Грейс.
— Да. От курса по етика, нали?
— Точно така.
— Не съм те виждал на други семинари или лекции по философия.
— Това е допълнителният ми предмет тази година. Следвам английска филология. Просто не можех да си представя да уча цяла година старонорвежки.
— И се записа на етика.
— Да.
Куейд си поръча двойно бренди. Не изглеждаше толкова заможен; едно двойно бренди би се отразило пагубно на финансите на Стив за следващата седмица. Куейд го гаврътна набързо и поръча ново.
— Ти какво ще пиеш?
Стив се плюнчеше над една малка хладка бира, решен да я ближе поне час.
— За мен нищо.
— Напротив.
— Добре съм си.
— Още едно бренди и халба светло за моя приятел.
Стив реши да се възползва от щедростта на Куейд. Бира и половина на гладно щеше да му помогне да убие скуката по време на предстоящите семинари на тема „Чарлс Дикенс като обществен анализатор“. Самата мисъл за тях го караше да се прозява.
— Някой трябва да напише дисертация на тема: „Пиенето като обществена дейност“.
Куейд остана загледан за момент в брендито си, после го гаврътна.
— Или като средство за забрава — рече той.
Стив го погледна. Видя му се с пет години по-възрастен, значи, на около двадесет и пет. Комбинацията от дрехи, която носеше, беше объркваща. Вехти маратонки, панталони от рипсено кадифе, сиво-бяла риза, която беше виждала и по-добри дни, а над нея много скъпо черно кожено яке, което висеше като торба на възслабото му тяло. Имаше продълговато обикновено лице и млечносини очи, които бяха толкова бледи, че ирисите се сливаха с бялото и бяха почти незабележими зад дебелите стъкла на очилата. Устните му бяха пълни като на Мик Джагър, но бледи, сухи и лишени от чувственост. Косата — мръсноруса.
Стив реши, че онзи може да мине за холандски наркопласьор.
Куейд не носеше никакви значки. Значките бяха общоприет израз на студентските мании и без маркер, който да подсказва какво му доставя удоволствие, мъжът изглеждаше гол. Дали е гей, феминист, защитник на китовете или фашист-вегетарианец? По какво се увлича, за бога?
— Трябваше да се запишеш на старонорвежки — каза Куейд.
— Защо?
— В този курс даже не си правят труда да оценяват изпитните работи.
Стив не беше чувал за това. Куейд продължи да бърбори:
— Просто ги подхвърлят във въздуха. Ако паднат с лицето нагоре — отличен. С лицето надолу — много добър.
О, значи се шегува. Прави се на остроумен. Стив се засмя пресилено, но лицето на Куейд остана безизразно, дори не се усмихна на опита си за шега.
— Трябваше да се запишеш на старонорвежки — повтори. — На кого му е притрябвал епископ Бъркли1. Или Платон. Или…
— Или?
— Всичко е пълна глупост.
— Да.
— Наблюдавах те в часовете по философия…
Стив започна да се пита дали Куейд е наред.
— Никога не си водиш записки, нали?
— Не.
— Реших, че или си ужасно самоуверен, или просто не ти пука.
— Нито едно от двете. Просто нищо не вдявам.
Куейд изсумтя и извади пакет евтини цигари. Още едно нарушение на правилата. Студентите или пушат „Голоаз“ и „Кемъл“, или изобщо не пушат.
— Тук не те учат на истинска философия — продължи с неприкрито презрение онзи.
— Така ли?
— Наливат ни в главите малко Платон или малко Бентам2, но не задълбават с истински анализ. Разбира се, предметът има всички необходими характеристики… Прилича на звяра, дори донякъде мирише на него, поне за непосветения.
— Какъв звяр?
— Философията. Истинската философия. Тя е звяр, Стивън. Не мислиш ли?
— Не бях…
— Дива е. И хапе.
Куейд се усмихна лукаво.
