Кръвна линия полностью

— Според легендата, когато се връщал от Рим в Ирландия, Патрик спрял на острова при Генуа — обясни Робърт. — Там срещнал млад мъж, който твърдял, че получил жезъла от поклонник с благо и величествено изражение, който му казал да го задържи, докато моят слуга Патрик почива тук по пътя си към Ерин, за да покръсти народа си, и да му го предаде, когато напусне. Пазителят също така казал, че откакто жезълът е у него, бил престанал да старее и очаквал Патрик повече от столетие.

Грей изгледа скептично историческия артефакт.

— Жезъл, който дарява безсмъртие?

— Според преданията за свети Патрик въпросният поклонник бил Исус Христос.

Грей зяпна простата тояга с изумление и в същото време с доста скептицизъм.

— Наистина ли вярвате в това?

— Не зная. Но има и други истории, според които жезълът е много по-стар. Твърди се, че е принадлежал на цар Давид, а преди това — на Мойсей.

„Сериозно минало“ — помисли си Грей, но не каза нищо, защото не искаше да обижда Робърт или да прекъсва разказа му. Колкото по-дълго говореше той, толкова повече време щеше да има Пейнтър да реши загадката, която му беше оставил Грей във Вашингтон.

Освен това не беше забравил и нещо друго, казано от Робърт.

Можете да се окажете полезен за плановете ми.

Думите му не бяха прозвучали като заплаха, а по-скоро като предложение.

Остави го да говори.

— Кой знае дали нещо от това е истина? — призна Робърт. — Онзи, който го е открил, е бил тамплиер, оттам и кръстът, който украсява нашия символ. Според историята жезълът бил пазен от човек, който твърдял, че е на повече от петстотин години. Тя откраднала жезъла, убила пазителя…

— Какво? Тя ли?

— Да, тя е била тамплиер, един от първоначалните девет, макар че името й било изтрито от историческите записи след откритието. Този момент бил най-големият триумф на предците ми и техният най-горчив провал. Но аз избързвам.

— Тогава продължете по ред.

— След като се завърнала във Франция с жезъла, станало ясно — макар да били нужни години — че той няма никакви чудодейни свойства.

— Значи в него не е била скрита тайната на безсмъртието.

Робърт го погледна.

— Не, напротив. Само че са били нужни векове, за да се открие истината. Защото чудото не било в самия жезъл. А в познанието, записано върху него.

Грей присви очи към тоягата.

— Трите змии ли?

Робърт го поведе към стара илюстрирана Библия, оставена отворена върху пиедестал. Цветовете блестяха ярко под светлината на лампите.

— Змиите са често срещана тема в религията — каза той. — Патрик прогонил змиите от Ирландия. Мойсей превърнал тоягата си в змия. Но истината се разкрива в най-ранната история за змията, описана в Книга Битие. В Райската градина имало две дървета. Дървото на живота, което раждало плода на безсмъртието. И дървото на познанието. Бог прогонил Адам и Ева, след като те яли от дървото на познанието, защото се страхувал, че с това познание човекът ще простре ръка да вземе от дървото на живота, та като вкуси, да заживее вечно.

— Но дървото на живота е просто символ.

— Напротив. То съществува — или поне е съществувало в миналото.

— За какво говорите?

— В Библията има много разкази за хора, живели невероятно дълго. Най-прочут сред тях е Метусалем или Матусал, който живял деветстотин шейсет и девет години. Но има и много други. И това е описано не само в Библията. Според глинените таблички от Вавилон и Шумер тамошните владетели живели столетия наред.

— Но тези възрасти са просто алегория, а не самата истина.

— Може би. Само че историята за растение, което удължава живота, не се среща единствено в Библията. В древния епос за Гилгамеш хероят търси растението на живота, което дава безсмъртие.

Робърт посочи друга витрина, в която имаше стари книги.

— В древноиндийските Веди се описва растение на име сома, което има същите свойства. Пием от светлата Сома и растем безсмъртни.

Робърт отиде до някаква египетска плоча, на която бе изобразен бог с глава на ястреб, късащ листа от високо растение.

— А това е изображение на дървото на живота от египетската митология.

Робърт се обърна и погледът му обходи артефактите.

— Има и много други примери, но необичайното във всички тези истории е един общ детайл. В Библията Ной е последният, живял толкова дълго. В епоса за Гилгамеш царят пътешественик открива, че растението е под водата. И в двата разказа, както и в много други, удължаващото живота растение било унищожено от голям потоп.

Робърт се обърна към Грей.