На васалния лорд на Кумбраел му бе нужно малко време, за да се отзове на повикването. Небръснатото му лице бе още по-изпито и измъчено, отколкото го помнеше Вейлин. Мъжът явно бе още пиян и Вейлин се изненада от яснотата на гласа му.
— Брат Вейлин. Доколкото разбирам, трябва да ви поздравя.
— Да ме поздравите ли, милорд?
— Направиха ви Меч на кралството, нали така? Изглежда, издигането ви съвпада с моето. — Смехът му беше пълен с ирония.
— Тъкмо запознавах брат Вейлин с нашите замисли, лорд Мустор — заяви принц Малциус. — Той е съгласен с целта на нашата мисия.
— Толкова се радвам. Наистина бих предпочел да не наследявам васалство, състоящо се предимно от пепел и трупове.
— Така е — промърмори принцът и се върна при картата. — Васален лорд Мустор беше достатъчно любезен да ни снабди с, както смята той, сигурна информация за разположението на силите на неговия брат узурпатор. Макар че Военачалникът без съмнение очаква да го намери в столицата на Кумбраел, лорд Мустор е уверен, че всъщност ще го открием тук. — Пръстът му почука по една точка на север, тесен проход в Сивите чукари, планинската верига, която образуваше естествена граница между Кумбраел и Азраел.
Вейлин се взря внимателно в картата.
— Тук няма нищо, ваше височество.
Васален лорд Мустор нададе кратък сумтящ смях.
— Няма да го намерите на никоя карта, братко. Баща ми и всичките му предшественици са се погрижили за това. Наричат го Високата твърд, и то съвсем основателно. Това е най-непристъпната крепост във васалството, ако не и в цялото Кралство. Гранитни стени, високи сто стъпки, и открита гледка към всичко, което се приближава. Никога не е била превземана. Бедният ми заблуден по-малък брат ще е там, без съмнение заобиколен от няколкостотин верни фанатици. Вероятно си прекарват времето в рецитиране на Десетокнижието с пълно гърло и се бичуват един друг заради нечестивите си мисли. — Направи пауза и огледа с надежда вътрешността на палатката. — Случайно да ви се намира нещо за пиене, ваше височество? Май доста ожаднях.
Вейлин видя как принцът преглътна раздразнения си отговор и посочи бутилката, сложена една малка масичка.
— Ах, извънредно любезно.
— Простете, милорд — обади се Вейлин. — Но щом тази крепост е непристъпна, как ще се доберем до узурпатора?
— Благодарение на най-строго пазената тайна на нашето семейство, братко. — Васален лорд Мустор примлясна, щом отпи яка глътка вино. — Ах, отлично червено от Верлишката долина. Комплименти за избата ви, ваше височество. — Отпи втора глътка, още по-яка.
— Тайна ли, милорд? — попита Вейлин.
Веждите на васалния лорд се свъсиха озадачено за момент.
— Ах, крепостта… Да, семейна тайна, която се поверява само на първородния син. Единственото слабо място на онази твърдина. Преди много години, когато крепостта била главно седалище на нашия род, един от предците ми започнал да се плаши от собствените си поданици и бил убеден, че личната ни гвардия се е съюзила със заговорници, за да го свали. Решил, че има нужда от път за бягство в случай на криза, и заповядал да изсекат тунел през планината. После без много шум отровил всички, които участвали в създаването му, и доверил тайната за местоположението му на първородния си син. Иронията е там, че постоянният му страх от заговорници, изглежда, бил просто симптом на черния сифилис, който може да засегне както члена на човек, така и ума му, и от който той умрял няколко месеца по-късно. — Лорд Мустор пресуши чашата. — О, наистина прекрасна реколта!
— Ето, сам виждате — каза принц Малциус. — Васалният лорд ще ни отведе до тунела, вашите хора ще щурмуват крепостта и узурпаторът ще бъде пленен и изправен пред кралското правосъдие.
— Едва ли, ваше височество — обади се лорд Мустор и посегна пак към бутилката. — Сигурен съм, че брат ми ще направи всичко възможно да стане мъченик в служба на Световния отец. И все пак смея да твърдя, че брат Вейлин и неговата банда главорези са повече от способни да се справят с тази задача.
— Озадачен съм, лорд Мустор — рече Вейлин. — Брат ви уби баща ви, за да си присвои васалството, и въпреки това се уединява в затънтен замък, докато Кралската гвардия марширува към столицата му.
— Брат ми Хентес е фанатик — отвърна лорд Мустор и сви рамене. — Щом станало ясно, че баща ми ще подвие крак пред крал Янус, той го повикал на тайна среща и забил меча си в сърцето му, като услуга към Световния отец. Без съмнение по-ревностните жреци и последователи биха одобрили това, но Кумбраел не е страна, която може да търпи васален лорд, издигнал се чрез убийството на собствения си баща. Каквото и да си мисли простолюдието, васалите, които следваха баща ми, няма да последват Хентес. Ще се бият срещу армията ви, тъй като нямат кой знае какъв избор, но само в защита на васалството. Брат ми ще бъде във Високата твърд, няма къде другаде да иде.
— А когато узурпаторът бъде… отстранен? — попита Вейлин принц Малциус.
