Кръвно обещание полностью

— Ти нямаш никаква вина за това — каза Джил. — А и Ейдриън беше там и накрая всичко свърши добре.

Лиса се постара да запази сериозно изражение. Ейдриън беше извън полезрението й, но ако не беше, Лиса имаше чувството, че Джил сигурно щеше да го зяпа с искрено обожание. От своя страна напоследък Ейдриън зяпаше доста често Ейвъри и Лиса бе сигурна, че възприема Джил като по-малката си сестра. Но Джил явно започваше да се влюбва в него. Това й се стори мило и макар да знаеше, че е глупаво от страна на Джил, не можеше да не изпитва облекчение, че Ейдриън, а не Кристиан е обект на чувствата й.

— Е, надявам се, че в бъдеще ще внимавам повече — рече Лиса. — Както и че никой не си мисли лоши неща за мен.

— Аз не си мисля — увери я Джил. — Сигурна съм, че и Кристиан няма да си помисли.

Лиса се намръщи, смутена за миг.

— Ами… няма смисъл да го разстройваме с това. Беше глупава грешка от моя страна. Аз ще се оправя с това.

Сега Джил се намръщи. Поколеба се, преди да заговори, старата й нервност се завърна.

— Но ти трябва да му разкажеш. Трябва да му кажеш истината, нали?

— Не беше кой знае какво — махна с ръка Лиса, изненадана от оправдателния си тон. Онзи непредсказуем гняв отново започна да надига глава.

— Но… вие двамата имате сериозна връзка… И винаги трябва да сте честни един към друг, нали? Искам да кажа, не бива да го лъжеш.

Лиса завъртя очи.

— Джил, ти още не си имала сериозна връзка, нали? Изобщо имала ли си гадже? Аз не го лъжа. Просто не му казвам някои неща, които напразно ще го разтревожат. Това не е същото.

— Същото е — възрази Джил. Виждах колко й бе трудно да противоречи на Лиса, но се възхитих на дързостта й. — Той има право да знае.

Лиса въздъхна раздразнено и се изправи.

— Забрави. Мислех, че можем да проведем разговор между възрастни, но очевидно е невъзможно.

Унищожителният поглед, който й хвърли, накара Джил да се свие уплашено.

Но като се върна в Академията, вината продължи да преследва Лиса. Кристиан я посрещна със сияещо от щастие лице, обсипа я с целувки, задуши я в прегръдките си. Тя твърдо вярваше, че Джил преувеличава, ала всеки път щом погледнеше Кристиан, си спомняше за онази целувка с Ейрън. Дали бе толкова лошо, както намекна Джил? Целувката не означаваше нищо и беше под влияние на алкохола. Лиса знаеше, че ако каже на Кристиан, той ще се разстрои и затова не искаше да повдига темата. Ейвъри изслуша аргументите й и заяви, че няма нужда да се тревожи. При все това, докато я гледах през очите на Лиса, моето впечатление беше, че Ейвъри се тревожеше много повече за емоционалната реакция на Лиса, ако двамата с Кристиан скъсат. Тук явно опираше до морал, Ейвъри се чувстваше задължена да закриля Лиса.

Ала изглежда, че всичко щеше да се размине… до по-късно през деня, когато Лиса се срещна с Кристиан, за да отидат заедно на вечеря. Лицето му приличаше на буреносен облак и когато приближи към Лиса във фоайето на общежитието й, бледосините му очи сякаш мятаха светкавици.

— И кога смяташе да ми кажеш? — бяха думите, с които я посрещна той. Говореше високо и неколцина от минаващите покрай тях се извърнаха изненадано.

Лиса го поведе забързано към ъгъла и заговори с нисък глас.

— За какво говориш?

— Много добре знаеш за какво говоря. През уикенда си се сваляла с други момчета.

Тя се втренчи в него за няколко мъчителни секунди. Сетне истината я осени.

— Джил ти е казала.

— Да. Трябваше да го измъкна насила от нея. Дойде да се упражняваме и едва сдържаше сълзите си.

Внезапно в Лиса избухна нетипичен за нея гняв.

— Не е имала право!

— Ти не си имала право. Наистина ли мислеше, че можеш да направиш нещо подобно, без да ми кажеш?

— За Бога, Кристиан, това беше само една глупава пиянска целувка. Шега, защото той ме спаси да не падна от масата. Не означава нищо.

Лицето на Кристиан доби тъжно изражение и Лиса си помисли, че ще се съгласи с нея.

— Нямаше да означава нищо — рече той накрая, — ако ти сама ми беше казала. Не би трябвало да го научавам от някой друг.

— Джил…

— … не е проблемът. Ти си.

За миг Лиса застина шокирана.

— Какво каза?

— Аз… — Кристиан внезапно ми се стори много уморен. Разтри очите си. — Не зная. Просто… напоследък нещата са доста тежки. Аз просто… не съм сигурен дали мога да се справя с всичко това. Преди да тръгнеш, постоянно се караше с мен, а сега и това?

— Не ме ли слушаш? Не означаваше нищо! И Ейвъри смята така.

— О — процеди Кристиан саркастично, — след като и Ейвъри смята така, значи всичко е наред.

Гневът в Лиса отново надигна грозната си глава.

— Какво означава това? Мислех, че я харесваш.

— Харесвам я. Но не ми харесва, че напоследък споделяш с нея много повече, отколкото с мен.

— Но нямаше нищо против да споделям с Роуз.

— Ейвъри не е Роуз.

— Кристиан…

Той поклати глава.

— Виж, вече наистина не ми се вечеря. Имам нужда да помисля.

— Кога ще се видим пак? — попита тя отчаяно.

Гневът й внезапно се превърна в страх.

— Не зная. По-късно.