— Какво злополучно пътуване! — ахкаше Труфо, ситнейки по коридора. — Горкият „Левиатан“!
В „Уиндзор“ насядаха по следния начин: мадам Клебер до масата, с лице към вратата, останалите, без да се наговарят, се настаниха от противоположната страна. Само Фандорин зае стола до убийцата.
— Не ме гледайте така, господа — жално каза мадам Клебер. — Аз го убих, но за нищо не съм виновна. Ще ви разкажа абсолютно всичко и ще видите… За Бога, дайте ми малко вода.
Жалостивият японец й наля лимонада. Масата още не беше отсервирана след закуската.
— Добре де, какво стана? — попита Клариса.
— Translate everything she says — строго инструктира мисис Труфо мъжа си, който тъкмо бе дошъл. — Everything — word for word60.
Лекарят кимна и избърса с кърпа изпотеното си от бързото ходене плешиво теме.
— Не се страхувайте от нищо, госпожо. Разкажете цялата истина — окуражи сър Реджиналд Рената. — Този господин не е джентълмен, той не знае да се държи с дами, но аз ви гарантирам най-уважително отношение.
Думите му бяха съпроводени от поглед към Фандорин — поглед, изпълнен с такава изпепеляваща омраза, че Клариса онемя. Какво толкова е могло да се случи между Ераст и Милфорд-Стоукс от вчера до днес? Защо тази враждебност?
— Благодаря, мили Реджиналд — изхлипа Рената.
Тя дълго пи от лимонадата, подсмърча и пъшка. После огледа умоляващо всичките си визави и започна:
— Гош изобщо не е блюстител на закона! Той е престъпник, луд! Всички тук се побъркаха по гадната кърпа! Дори полицейският комисар!
— Вие казахте, че искате да му признаете нещо — с неприязън напомни Клариса. — Какво?
— Да, бях скрила от него един факт… Съществен факт. Със сигурност щях да му призная всичко, но първо исках да го улича.
— Да го уличите? Но в какво? — със съчувствие попита сър Реджиналд.
Мадам Клебер спря да плаче и тържествено заяви:
— Рение не се е самоубил. Убил го е комисарят Гош! — и като видя, че слушателите й са смаяни от това съобщение, занарежда: — То е очевидно! Я се опитайте да се засилите и да си строшите главата в една стаичка с размер шест квадратни метра! Това е направо невъзможно. Ако Шарл бе решил да се самоубие, той щеше да си свали вратовръзката, да я върже за вентилационната решетка и да ритне стола. Не, Гош го е убил! Халосал го е с нещо тежко, а после е инсценирал самоубийство — ударил е главата му в стената, когато той е бил вече мъртъв.
— Но за какво му е изтрябвало да убива Рение? — скептично поклати глава Клариса. Мадам Клебер явно си съчиняваше.
— Нали ви казвам, окончателно е мръднал от алчност! За всичко е виновен шалът! Или Гош се е ядосал на Шарл, че е изгорил шала, или не му е повярвал, не знам. Но Гош го е убил, то е ясно. И когато му го казах директно, право в очите, той дори и не помисли да отрича. Извади револвера, размаха го и взе да ме заплашва. Каза, че ако не си държа езика зад зъбите, ще последвам Рение… — Рената отново заподсмърча и о, чудо на чудесата! — баронетът й подаде кърпата си.
Какви бяха тези тайнствени метаморфози? Та той винаги бе странял от Рената.
— Това е… После той остави револвера на масата и ме раздруса за раменете. Така се уплаших, така се уплаших! Вече не помня как го блъснах и грабнах оръжието. Беше нещо страшно! Бягах от него, а той ме гонеше около масата. Обръщах се и натисках спусъка — не помня колко пъти. Най-накрая той падна… А после дойде господин Фандорин.
И Рената се разрида с глас. Милфорд-Стоукс я галеше по рамото внимателно, сякаш докосваше гърмяща змия.
В тишината отекна глухо ръкопляскане. От изненада Клариса се стресна.
— Браво! — Фандорин се усмихваше иронично и пляскаше с ръце. — Б-браво, мадам Клебер. Вие сте велика актриса.
— Как смеете! — задави се от възмущение сър Реджиналд, но Ераст го спря с жест.
— Седнете и ме чуйте. Ще ви разкажа как е станало — Фандорин беше абсолютно спокоен и сякаш изобщо не се съмняваше в правотата си. — Мадам Клебер е не само изтъкната актриса, но и изобщо във всяко отношение е много особена и талантлива жена. С размах, с фантазия. За съжаление най-голямата й дарба е в криминалната сфера. Вие сте съучастничка в цяла поредица от убийства, мадам. По-точно не съучастничка, а подбудителка, г-главно действащо лице. Съучастникът е бил Рение.
— Хайде пък сега — обърна се жално към сър Реджиналд Рената. — И този полудя. А беше толкова кротък и спокоен.
— Най-смайващото във в-вас е нечовешката бързина на реакциите — направи се на разсеян Ераст. — Вие никога не се отбранявате, вие п-първа нанасяте удара, госпожо Санфон. Нали ще позволите да ви наричам с истинското ви име?
— Санфон?! Мари Санфон?! Онази същата!? — възкликна доктор Труфо.
Клариса се усети, че стои със зяпнала уста, а Милфорд-Стоукс като опарен дръпна ръката си от рамото на Рената. Докато тя самата гледаше Фандорин със състрадание.
