Запознайте се с Лицето на новото хилядолетие — Чанинг Манхайм, най-ярката звезда на Холивуд, която буди възхищение у милиони. Всички го боготворят и благоговеят пред него.А може би не всички.Няколко дни преди Коледа актьорът получава неочакван подарък — черна кутия със зловещо съдържание. Кой е изпратил кутията и какво е страховитото й послание?Докато търси отговор на тези въпроси, Итън Труман, бивш детектив от отдел "Убийства" и настоящ началник на охраната на Лицето, започва малко по малко да губи връзка с реалността: тялото на най-добрия му приятел изчезва чудодейно от моргата, някой го дебне от огледалото, а един глас, който звучи досущ като този на мъртвата му съпруга, оставя загадъчни съобщения по телефона.Междувременно непознат мъж, който се представя за ангел хранител на десетгодишния син на звездата, предупреждава момчето да си намери добро скривалище, защото Звяра в жълто идва…А черните кутии продължават да пристигат… и съдържанието им става все по-зловещо.Поемете си дълбоко дъх и влезте на пръсти в света на Дийн Кунц, защото тук границата между мъртвите и живите е тънка, а зад ъгъла ви чакат призраци и серийни убийци.
Посвещава се
на трима изключителни мъже
и на техните жени, които положиха
огромни усилия да ги оформят
от грубата глина.
Имената им са: Лийсън и Марлийн Помрой,
Майк и Иди Мартин и Хосе и Рейчъл Перез.
След работата по строежа
на моя дом мечта няма да мога да стана сутрин,
да прекарам и миг през деня у дома или да си легна вечер,
без да помисля за вас.
Ще трябва май да свикна с това.
Цивилизованият човешки дух… не може да се освободи от чувството за свръхестественото.
Ябълката беше срязана на две и след това половинките бяха съшити с груб черен конец.
Десет смели бода бяха разположени равномерно. Всеки възел беше завързан с хирургическа прецизност.
Сортът на ябълката, червена превъзходна, можеше да е от значение. Като се вземе предвид, че съобщенията се доставяха под формата на предмети и изображения, но никога чрез думи, всяка подробност можеше да изясни смисъла им, тъй както определенията и пунктуацията избистрят смисъла на писмената реч.
По-вероятно бе обаче тази ябълка да бе избрана, защото не беше узряла. Ако вътрешността й беше по-мека, тя щеше да се натроши дори при внимателна работа с иглата и завързването на възлите.
Ябълката стоеше в очакване на по-подробен оглед върху бюрото в кабинета на Итън Труман. Черната кутия, в която беше опакована при пристигането си, също се намираше там и от нея стърчаха парчета нарязана черна мека хартия. Тя вече беше разкрила всичко от съдържанието си, което можеше да послужи за разгадаване на загадката, едно голямо нищо.
Тук, в западното крило на величествения дом, Итън държеше апартамент на партера, който се състоеше от кабинет, спалня, баня и кухня. Високите му френски прозорци предоставяха ясна гледка към пейзаж, в който нямаше нищо реално.
Предишният обитател на жилището би нарекъл кабинета хол и би го обзавел по подходящ начин. Охолният живот, който бе сведен до минимум при Итън, не заслужаваше да заеме цяла стая.
Преди да отвори черната кутия, той я бе снимал с дигитален фотоапарат. Беше направил снимки и на червената превъзходна от три ракурса.
Предполагаше, че ябълката е била разполовена, за да се пъхне някакъв предмет в сърцевината й. Хич не му се щеше да разреже шевовете и да види какво е.
Годините му на работа като детектив, разследващ убийства, го бяха накарали да закоравее в някои отношения. Но в същото време постоянният сблъсък с върховното насилие беше изострил ранимостта му в други отношения.
Беше едва трийсет и седем годишен, но полицейската му кариера беше приключила. Инстинктите му обаче не бяха изгубили остротата си и мрачните му очаквания не бяха намалели.
Вятърът не спираше да духа по стъклата и да почуква с отнесените капчици дъжд.
Колкото и да бе несериозна, бурята му даде нужното извинение да остави ябълката да чака и да се приближи до най-близкия прозорец.
Рамките, касите, корнизите и пречките между стъклата — всички части на всеки прозорец в грандиозната сграда бяха изработени от бронз. Под натиска на атмосферните влияния външните повърхности се бяха покрили с приятна напръскано-зелена патина. Благодарение на усърдната поддръжка във вътрешността бронзът там си оставаше тъмно-кафеникаво-червен.
Стъклата на прозорците бяха скосени към всеки ръб. Това важеше дори и за най-скромните сервизни помещения, като местата за миене на чинии и за пране на партера.
Макар да бе строена за филмов магнат през последните години на Голямата депресия, в къщата не се виждаха никакви следи от строителни икономии, като се започнеше от входното фоайе и се стигнеше до най-далечния ъгъл на най-затънтения коридор.
Когато цената на стоманата пада устремно, когато молците прояждат дрехите в магазините, когато колите ръждясват в автосалоните поради липса на купувачи, филмовата индустрия продължава да процъфтява. И през лошите времена, както и през добрите, единствените две абсолютно необходими неща си остават храната и илюзиите.
От високите прозорци на кабинета гледката беше като нарисувана върху декора за филм — изящно изработена триизмерна сцена, която през измамното око на камерата би могла убедително да послужи за пейзаж от чуждоземна планета или за въплъщение на съвършенството в този свят, което действителността не би позволила.
