Корабът, който караше местните жители да стоят по-надалеч, беше красив ветроход с огромен корпус, високи мачти и дълги рей, които се открояваха неясно в леката вечерна мъгла, като далечна планина, изникнала от морските дълбини. Той имаше малко платна и макар че не се осмеляваше да доближи сушата като шхуната, сходните им маневри явно потвърждаваха предположението, че двата кораба преследват една и съща цел. Фрегатата. Защото големият кораб спадаше именно към този клас. Премина величествено през входа на малкия залив, използувайки прилива, като се движеше по водата с такава скорост, че да може да бъде управлявана. Когато най-после се приближи до своя спътник, тя зави изтежко срещу вятъра и като обърна огромните реи на гротмачтата, за да уравновеси взаимодействието на платната, се опита да легне в дрейф, но лекият вятър откъм сушата, който междувременно бе надул до крайност тежките й платна, започна да намалява и престана да набраздява мъртвото вълнение, което идеше откъм океана. Теченията и вълните бързо понесоха кораба към един от носовете на залива, където далеч в морето се врязваха черните глави на скалите. Тогава и моряците на фрегатата пуснаха котва и прибраха платната. Щом корабът се обърна по течението, на мачтата се вдигна тежък флаг и когато вятърът го разгъна за миг, ясно се видя червен кръст на бяло поле — емблемата на Англия. Дори предпазливият браничар, застанал на почтително разстояние, бе успял да забележи това, но когато и от двата кораба се спусна лодка, той ускори крачка, като подхвърли на учудените си другари, развеселени от държането му, че е по-приятно да гледаш тия кораби, отколкото да плаваш с тях.
Катерът,8 спуснат от фрегатата, имаше многоброен екипаж от гребци. След като в него слезе офицер, придружен от млад гардемарин, катерът се отдели от кораба и с отмерен размах на веслата се насочи право към входа на залива. Когато минаваше близо до шхуната, от нея се откъсна лек велбот9 с четирима яки гребци, който с удивителна бързина се устреми към катера, като по-скоро се плъзгаше по водата, отколкото пореше вълните. Щом двете лодки се приближиха една до друга, гребците по знак на офицерите вдигнаха веслата във въздуха и в течение на няколко минути, докато лодката се люлееше на място, се разви следният диалог:
— Полудял ли е старият? — извика младият офицер от велбота, когато хората му спряха да гребат. Да не мисли, че „Ариел“ има желязно дъно, та и скала не може да го пробие! Или пък че екипажът е от алигатори, които не могат да се удавят!
Лека усмивка заигра за миг по красивото лице на младия човек, облегнат на кърмата на катера.
— Много добре знае вашата предпазливост, капитан Барнстейбъл — отговори той, За това не го е страх, че корабът ви може да се разбие и хората да се издавят. Каква дълбочина имате под кила?
— Боя се да измеря — отвърна Барнстейбъл. Нямам смелост да докосна лота, като гледам как скалите изскачат от водата като делфини, за да си поемат въздух.
— Но все пак плавате! — възкликна събеседникът му с жар, която показваше пламенна натура.
— Плаваме! — повтори приятелят му. Само, че малкият „Ариел“ може да заплава във въздуха!
След тези думи той се изправи, свали кожената морска фуражка от главата си и като приглади гъстите черни кичури над загорялото си чело, огледа малката шхуна със задоволството на моряк, който се гордее с качествата на своя кораб.
— Ала трудно е, мистър Грифит, да стоиш на такова място с една единствена котва, и то когато наближава да се мръкне. Какво ще заповядате?
— Аз ще вляза в прибоя и ще застана на котва. Вие пък вземете мистър Мери във вашия велбот и опитайте да се промъкнете през буруните10 до бреговата плитчина.
— Бреговата плитчина? — повтори Барнстейбъл. Нима наричате брегова плитчина отвесна канара, която стърчи сто стъпки над водата?
— Няма да спорим за термините — отвърна Грифит с усмивка. Във всеки случай вие трябва да стигнете сушата. Видяхме сигнала оттам и знаем, че лоцманът, когото чакаме от толкова време, е готов да тръгне.
Барнстейбъл поклати мрачно глава и промърмори под нос:
— Хубаво плаване! Първо се навираме в някакъв затънтен залив, пълен със скали и плитчини, после пък трябва да вземаме лоцман. Но как ще го позная?
— Мери ще ви каже паролата и ще ви посочи къде да го търсите. Аз бих слязъл сам, но не мога да нарушавам дадените ми нареждания. Ако срещнете трудности, вдигнете три весла с лопатите нагоре и незабавно ще ви се притека на помощ. Щом видя три весла и чуя пистолетен изстрел, ще открия огън с мускети, а когато сигналът бъде повторен от катера, ще заговорят оръдията на фрегатата.
— Благодаря ви, благодаря ви — каза Барнстейбъл небрежно. — Смятам, че ще се справя сам с всички врагове, които може да срещнем на този бряг. Ала старият май не е с всичкия си. Аз бих …
