Тоширо и Риоши не обърнаха внимание на извиненията на коменданта на Херън Пул. Демонстрацията беше показала, че тяговата система работи. Изкараха втора талига, натоварена със същия модел — за увеличаване на теглото бяха прибавени няколко дялани камъка — и повториха опита. Този път талигата променяше рязко посоката си от една страна на друга, но остана на земята. Когато ракетите изгоряха, тя изтрополи по тревата и — за голямо удоволствие на наблюдаващите майстори на желязо — се разби в оградата в далечния край на полето.
— Това ли е всичко? — попита пратеникът.
Не беше. „Брикман“ имаше още един коз. Изкараха от работилниците третата талига — но на тази имаше човек. В допълнение на предишното крило и опашка сега отпред имаше триъгълна клетка, в която на плетен тръстиков стол седеше един мютски роб. Тоширо го погледна по-внимателно и видя, че това е неговият човек — дегизираният „мексиканец“.
Чрез Шигамицу „Брикман“ обясни, че посредством просто управляване от пътника с крака опашката може да се завърта наляво и надясно. Третият модел имаше само едно колело отпред и то можеше да се върти в същата посока като опашката, когато мютът натискаше лоста с краката си. Задният край на крилото също можеше да се завърта нагоре и надолу чрез вертикален лост, разположен между коленете на пътника. Отклоненият въздух трябваше да минава над крилото и да притиска талигата към земята.
Майсторите на желязо запалиха фитила и талигата тръгна. Тоширо наблюдаваше възбудено как пламнаха първите две ракети. Не искаше „мексиканецът“ да загине преждевременно при демонстрация на нещо, което вече беше показано, че работи. Имаше много по-важни задачи за него — като например да ликвидира генералния консул. Хората около него, които не знаеха за тайните му кроежи, наблюдаваха възбудено. Всички майстори на желязо бяха очаровани от естетиката на варварството. В мирно време тя се изразяваше в кръвожадните им спортове — от борба на петли до ловуване с копие и лък. За тях кулминационното убийство беше основна част на живота и сега те с нетърпение очакваха да видят как талигата и човекът в нея ще се самоунищожат в каменната стена.
Вторият чифт ракети се запали и талигата ускори хода си и гърбът на Стив се залепи за седалката. Първите статични изпитания не бяха създали впечатляваща тяга, но с добавките, които АМЕКСИКО го беше посъветвала да сложи към основната смес, ракетите развиваха наистина голяма тяга.
Каменната стена се приближаваше с нарастваща скорост. Времето за коронния номер наближаваше. Идеята не беше негова, но той беше длъжен да я изпълни, за да укрепи доверието на Кадилак. И това беше адски добре. Иначе най-напред щяха да ликвидират него.
Поканените високопоставени майстори на желязо и пъстрата неофициална тълпа наблюдатели не знаеха, че със съгласието на Шигамицу от другата страна на полето тайно е построена ниска, покрита с трева площадка. Разположена близко до стената, тя не се виждаше от мястото, където стояха Тоширо и другите майстори на желязо. Стив натисна левия рул да насочи ускоряващата се талига към площадката. Държеше лоста напред, за да притиска колелата плътно към земята, после го дръпна силно назад и излетя във въздуха. Не го беше репетирал, но двамата с Кадилак се бяха съгласили, че е осъществимо. Само теоретично все пак.
Всички ахнаха от изненада. Моделът излетя като чапла от блато, извиси се поне двадесет стъпки над каменната стена и продължи да се издига.
Зад стената имаше блатиста земя, осеяна с туфи висока трева, а отвъд нея — голямо езерце, оградено с дървета. Когато Стив стигна над езерцето — на височина петдесет стъпки — изгоряха и последните две ракети. Моделът, чиито характеристики бяха само малко по-добри от тези на обикновена тухла, стръмно полетя надолу. Стив се наклони към опашката, за да намали скоростта на падане, после, когато самолетът се превъртя като пиян и продължи повече или по-малко със задницата напред, пое дълбоко дъх.
Майсторите на желязо избухнаха в силен смях при вида на избухналия над стената огромен фонтан. Възторгът на Тоширо беше помрачен от грижата за съдбата на избрания от него убиец, но дори и той се усмихна весело.
Самураят на Мин-Орота, който беше дошъл с отделение от десет души от Ба-сатана да присъства на демонстрацията, се обърна към пратеника и го потупа приятелски по рамото.
— Ха! Ако това дълго куче може да накара каруците да летят като пилета, значи с вас скоро ще имаме коне, които ще могат да летят като орли!
— За мен този ден не може да дойде достатъчно скоро — отговори Тоширо.
