Лицето на шогуна не отрази вълната на отвращение, която премина през него. Очите му останаха приковани в градината.
— Къде?
— Владението включва езеро с малък остров в средата. Очевидно там има къща. Дърветата, които я ограждат, пречат да се види от брега. Смятам, че е използвана за подобна цел и преди.
Шогунът кимна. Изражението му остана равнодушно, но Тоширо знаеше, че отвътре владетелят кипи. Генералният консул Накане То-Шиба беше женен за една от сестрите на Йоритомо. Да влезе в нейната спалня, след като е правил любов с робиня мютка, беше оскърбление на нейната чест — за което в подходящ момент трябваше да се отмъсти.
— Това не е толкова лошо, колкото изглежда — каза Тоширо.
— Искаш да кажеш… че е
— Да, господарю. Лошата новина е, че… тя не е мютка.
Шогунът затвори очи и пое дълбоко дъх.
— Как не си го забелязал, когато я докараха?
— Нямах основание да подозирам такова нещо. Беше ни казано, че дългото куче ще се придружава от мют. Кой би допуснал, че тя се е прикрила, като е боядисала тялото си? Не знам какво я е подтикнало да свали маскировката си, но тя е с чиста кожа… също като Брикман. Двамата са от един вид.
— Две дълги кучета…
Очите им се срещнаха.
— Защо е тази измама?
Тоширо подбра думите си внимателно.
— Може би сделката, която господарят Яма-Шита твърди, че е сключил с мютите, е… прикритие за по-непосредствено споразумение с производителите.
— С Федерацията?
Тоширо се поклони под пронизващия поглед на шогуна.
— Това е единственото обяснение, което има смисъл, господарю. От друга страна, вие може би знаете нещо, което аз не знам.
— Ще ми се да знаех.
— Господарят Яма-Шита обича да сключва сделки.
— И е амбициозен. Но да се предположи, че е във връзки с Федерацията…
— Да, това е сериозно обвинение.
— Най-лошото предателство. Смърт за него и за семейство му плюс конфискуване на цялото владение. Но преди да възложа делото на Йеясу, ми трябват доказателства, не само предположения.
— Дайте ми време, господарю. Мисля, че мога да намеря доказателства. Но това не решава проблема как да го хванем за яката.
— Прав си. Замесен ли е Кио Мин-Орота?
— Нека го кажа по следния начин. Трудно ми е да повярвам, че той не знае с кого прекарва повечето следобеди генералният консул. Дори семейството да няма споразумение с дългите кучета, досега трябва да са разбрали каква е работата.
Шогунът въздъхна със съжаление.
— Само това ми липсваше. Откога моят скъп зет е…
— От началото на януари.
— И ти го откриваш чак сега?
Тоширо пак се поклони. Моментът не беше подходящ за оправдания.
— Просто не разбирам — замислено каза Йоритомо. — Сестра ми и децата й бяха тук само преди седмица. Тя с нищо не подсказа, че става такова нещо.
— Тя може би не знае, господарю. Причината да разбера толкова късно беше, че някои хора са се постарали твърде много всичко това да остане тайна.
Йоритомо издиша силно през носа.
— Ако той не беше част от семейството, още утре сутринта щеше да е на рогозката. Как можа да ми направи такова нещо? Това е непростимо. — Той се усмихна криво и каза малко по-спокойно: — От друга страна, не бих казал, че е изненадващо. От известно време знам, че в това отношение той има малко ексцентричен вкус.
Настъпи тишина. Йоритомо обмисляше бъдещите си действия.
— Винаги бихме могли да турим край на това, като сложим нещо в купичката му с ориз. Или може би и на двамата. Да го направим да изглежда като самоубийство.
Тоширо поклати глава.
— Не, господарю…
— Да не искаш да кажеш, че не можем да го направим?
— Съвсем не. В сравнение с господаря Яма-Шита генералният консул е сравнително лесна цел. Просто не смятам, че на този етап на играта убийството ще е в наша полза. Ако ударът бъде проследен и доведе до вас…
— Дааа. — Лицето на Йоритомо помръкна. — Лошо. Открай време знам, че семейството на Яма-Шита ще е център на всеки ход срещу шогуната. И че моят зет е идиот, който накрая ще се самоунищожи, но… — Той въздъхна, после продължи: — Този, от когото съм най-разочарован, е Кио. Абсолютно сигурен ли си, че е замесен в това?
— Главата си залагам, господарю.
Йоритомо стисна очи, сякаш се опитваше да отблъсне думите му. После с бавно, отмерено движение сложи ръце върху лицето си, изтривайки от него всякаква емоция, и ги постави с дланите надолу върху коленете си.
— Значи… може би сме изгубили Мин-Орота. И един от моите генерални консули също е с тях.
— Не напълно. Не вярвам той да знае какво планират. Може би не е против, но все още е на ваша страна
— Не ми напомняй…
— Господарят Яма-Шита е готов да поеме рисковете, но не е глупав. Вярвате ли, че може да участва в заговор с човек, който е готов да рискува всичко, за да спи с едно дълго куче?
— Не, сигурно не. Но тогава каква е играта?
— Ако Яма-Шита е във връзка с Федерацията, трябва да знае кой е доставил хвърчащия кон.
— Значи е било уредено.
