Тъй като Яма-Шита и неговите самураи присъстваха и слушаха всяка дума, тя не можеше да обясни защо е свалила боята от тялото си и защо е облечена в богато оцветени коприни. Можеше да каже само онова, което й беше заповядано, и да се надява, че малкото й думи ще разкрият много. Беше ясно, че Мистър Сноу е под същите ограничения, но тя разбра прикритите намеци за видяното в камъните и за отнесените от вятъра семена, които щяха да покълнат.
Облачният воин се беше върнал и щеше да дойде да я спаси. Тази новина чакаше тя и това означаваше, че дарът, който щеше да предложи на Мистър Сноу, няма да е непотребен.
На връщане пак я държаха изолирана, обслужваха я само прислужничките виетнамки. От време на време Яма-Шита я наблюдаваше със студено безпристрастие през една скрита дупка — обикновено когато вземаше душ. Гледката на голото й тяло не предизвикваше у него нищо, освен любопитство. Яма-Шита не беше привърженик на секса с жени, макар че имаше съпруга и пет деца. Бракът за него беше семейна потребност, стратегически съюз на интереси. Жените бяха просто средство към целта. И при това несъвършено, защото в Ни-Исан дори дамите с висок произход скоро заемаха второ място спрямо мъжете със същия социален статус. Благородната, другарска любов на един воин към друг беше похвална, но да позволиш мислите и действията ти да бъдат обсебени от физическо желание към една по-нискостояща личност — а това включваше и собствената жена — беше недостойно.
Любовта и удоволствията на плътта бяха изкушения, които истинският самурай трябваше да обуздава. Като се имаха предвид неговите естествени наклонности и фактът, че от навършване на пълнолетие умът му изцяло беше зает с увеличаване на материалното благосъстояние на семейството и на бойната му мощ, психиката на воина Яма-Шита беше непокварена от такива слабости. Дългото куче беше високо, с прави крайници и съразмерно оформено, но на картата на Яма-Шита за отбелязване на резултати срещу Клиъруотър имаше три черни точки: беше жена, беше чужденка и мястото й беше под най-долното стъпало на социалната стълба и имаше отблъскващи, окосмени слабини като мют. И по всяка вероятност беше пълна със същите паразити.
Ужасно.
При мисълта да легне с такова отвратително същество Яма-Шита потреперваше. Ако Накане То-Шиба имаше потребност да спи с това долно животно, най-малкото, което трябваше да направи, бе да накара да обръснат тялото й, но дори тогава какво, по дяволите, го караше да я притежава?
Добър въпрос. За нещастие, понеже не обръщаше внимание на историите за мютската магия, Яма-Шита си затваряше очите пред истината: генералният консул не притежаваше Клиъруотър — тя притежаваше него.
Когато корабите минаха през теснините при Нюи-нисо и се насочиха на изток през езерото Ери към Кари-варан, Яма-Шита заповяда да спрат. Осем мюти — четирима мъже и четири жени — бяха докарани с лодка от десните флангови кораби и ги наредиха на кърмата с гръб към дългите, обковани с желязо перки на спрялото да се върти колело. Мютите коленичиха пред Яма-Шита, който стоеше на палубата над тях.
Две червени ленти — въоръжени с мечове служители с ранг по-нисък от самурай — изведоха Клиъруотър на палубата. Лицето й беше скрито зад традиционната червено-тебеширенобяла маска на куртизанка. Главата й беше засенчена от качулката на дълга затворена пелерина, ръцете — покрити от дълги ръкавици. Щом видя Яма-Шита, тя се поклони ниско, после коленичи на една рогозка отляво. С лице към нея на палубата имаше още шест червени ленти; левите им ръце бяха върху дръжките на леко извитите им мечове. Дванадесет бели ленти стояха като стража над затворниците; Яма-Шита беше съпроводен от обичайната си охрана от високопоставени самураи — всичките със свирепи метални маски, които бяха причина мютите да ги кръстят „мъртвешки лица“. Маските, носени от червените и белите ленти, бяха по-скромни, направени от лакирана хартия, като на Клиъруотър, с единствена украса цветна лента, минаваща по средата от челото до брадичката.
По команда от Яма-Шита преводачът му се обърна към Клиъруотър.
— Моят господар иска да избереш един мъж и една жена измежду тези роби.
След няколко болезнени урока тя знаеше, че не трябва да пита защо. Поклони се още веднъж на Яма-Шита и отиде при робите.
Всичките осем мюти изглеждаха безкрайно нещастни. Плаваха вече девет дни и страдаха от морска болест. Клиъруотър също беше страдала в началото, но след това само леко й се гадеше.
Имаше чувството, че ще се случи нещо ужасно. Избра напосоки един млад мъж и една жена, след това се върна на рогозката си. Двамата бяха изведени от редицата и ги накараха да коленичат пред Яма-Шита. И двамата бяха непознати: дрехите им, които биха идентифицирали племенната група — Ши-Карго, Д’Троит, Сан’Пол, М’Уоки — бяха сменени с памучни препаски. Никой от двамата, изглежда, не хранеше надежда да оцелее през следващите няколко минути, но и двамата проявяваха стоицизъм — отличителна черта на Плейнфолк.
Чрез преводача Яма-Шита попита Клиъруотър:
— Най-силните ли избра?
Клиъруотър покорно се поклони.
