— Спри да мрънкаш. Само два пъти те е ударил. Бъди благодарна, първият удар те е пратил в безсъзнание и не си усетила втория — отвръща ѝ Джей Ар.
— Ще си плати за това.
Очите на Джей Ар отново потъмняват.
— О, някой определено ще си плати.
— Не си струва, Джей Ар. Ще те арестуват. Това си е чисто изнудване.
Той се засмива:
— А това, което ти правеше с Пол, Шон и онзи тип… Как се казваше?
— Ерик.
— Ерик, да, вярно. Нима това, което ти правиш с такива като тях не е изнудване?
— Не, защото те сами го предлагат. Това е най-хубавата част. Съвсем елементарна бизнес сделка. Няма обидени, няма искания за откупи и, по дяволите, със сигурност няма пребити. Всичко, което си направил досега, е безсмислено.
Той ѝ хвърля раздразнен поглед.
— Не е безсмислено.
— Дерек определено имаше чувства към мен. Убедена съм. Беше мой, докато с Мерин не отидоха…
Джей Ар се навежда напред и поставя ръка върху болезнено подутата ѝ челюст. Макензи инстинктивно се опитва да се отдръпне, но той се пресяга отново и този път стиска по-здраво, принуждавайки я да го погледне. Тя застива, осъзнала, че ако се опита да се отскубне, той само ще я нарани повече:
— Спри! — Поема си въздух. Болката е толкова силна, че очите ѝ се насълзяват. — Боли ме.
— Никога не е бил твой — казва Джей Ар и тя изохква, когато той стисва още по-силно брадичката ѝ. — Той никога няма да я напусне. Никога нямаше да те избере пред нея.
Макензи успява да му се изплъзне, преди отново да я нарани. Изтичва към банята, надявайки се, че когато излезе, Джей Ар ще е в по-добро настроение. Пътьом грабва една хавлия, когато ѝ хрумва нещо.
— Хей, откъде знаеш, че Мерин винаги му прощава?
Той отново е забил поглед в телефона си.
— Какво имаш предвид?
— Преди малко каза, че тя винаги му прощава. Откъде знаеш, че винаги му прощава?
Той не отговаря.
— Джей Ар! — Макензи повишава глас съвсем леко, за да не го ядоса, но и да му покаже, че очаква отговор. — Питам сериозно. Откъде знаеш?
Той вдига поглед и въздъхва.
— Спомняш ли си, че съм ти говорил за гаджето си от колежа? Че все още сме приятели.
— Да. — Макензи се дразни, че променя темата. — Каза, че те е зарязала заради…
Тя замръзва и очите ѝ се разширяват.
— Мерин?
— Боже, наистина загряваш бавно. — Джей Ар отново забива поглед в телефона.
Ако срещу нея не беше той, Макензи вече щеше да е изтръгнала телефона от ръцете му.
— Как можа да не ми кажеш? Знаеше ли кой е, когато ти казах, че се срещаме? Да не би… — Тя спира за миг. — Да не би ти да си нагласил всичко, за да…
— Когато ми сподели, че излизаш с някой си Дерек, който има черно мазерати, осъзнах, че става дума за него. В Сиатъл няма много богати кретени, които се казват Дерек и карат такава кола. Вече беше изминал цял месец, откакто излизахте, така че как въобще си представяш, че мога да наглася подобно нещо? Помисли малко, Ем Кей.
— Но ти ме излъга — отговаря Макензи.
Не може да повярва на ушите си! Беше му говорила за Дерек с месеци, а Джей Ар не беше обелил и дума, че богатият женен мъж, с когото излиза тя, е съпругът на бившата му приятелка, която му е разбила сърцето. Дори Лорна не спираше да говори как ѝ се иска синът ѝ да се е оженил за приятелката си от колежа.
Как можеше да е такава глупачка? Това обяснява защо Джей Ар е толкова заинтересован от връзката ѝ с Дерек. Обясняваше и защо се е отдръпнал. Искал е нещата между нея и Дерек да потръгнат.
За да може той да си върне Мерин.
— Не съм те лъгал. — Джей Ар вдига рамене. — Просто не ти казах цялата истина. Ето, вече знаеш.
— Значи цялата тази история няма нищо общо с парите, така ли? Не, това е много по-лично, нали? Каква е тази извратена игричка, която играеш, Джей Ар? Опитваш се да ги разделиш? Защо? За да я накажеш, че е посмяла да те изостави заради мъжа, за когото се е омъжила и с когото има дете ли?
Внезапно ѝ хрумва ужасяваща мисъл, но не успява да се спре и просто изтърсва:
— Мамка му, Джей Ар, ти ли си отвлякъл сина им?
Преди Макензи да успее да реагира, Джей Ар вече е скочил от леглото. Блъсва я в стената и главата и гърбът ѝ и се удрят с трясък в студената повърхност. Ръката му отново е на брадичката ѝ, но този път стиска двойно по-силно, а тъмните му очи сякаш изгарят нейните. Макензи не може да помръдне. Не може да извърта поглед. Остава ѝ единствено да затвори очи, когато усеща как топлият му дъх пълзи по бузата ѝ.
— Само да си посмяла да споменеш детето отново… — заплашва я Джей Ар, — ще те убия. Разбираш ли ме, Макензи?
Той никога не я нарича с цялото ѝ име.
Тя би кимнала, ако можеше да движи главата си, но единственото, което може да направи сега, е да проскимти, за да му даде знак, че разбира.
Мерин не знае какво да каже.
През последните четиристотин деветдесет и четири дни двамата са премълчавали толкова много неща един пред друг, че сега наистина няма никаква представа откъде да започне. Дерек взема инициативата в свои ръце:
— Имала си гости?
