Открихме я със съпруга й в същия хан, в който ги бяхме оставили, при Златната порта. Шестимата войници, които ни ескортираха през континента, също бяха настанени там и си прекарваха добре времето в игри на карти и зарове.
Състоянието на госпожа Понсонби не се беше подобрило. Лежеше в леглото бледа и потна и непрекъснато нареждаше една и съща молитва:
- Дево Марийо, пълна с милост, Господ е с теб...
- Още ли е зле? — обърна се господин Аскам към господин Понсонби. - Никакво подобрение ли няма?
- Не, сър - отвърна господин Понсонби. - Абсолютно никакво.
-... благословена си сред жените...
Господин Аскам я погледна навъсено. После стана и каза:
- Молитвите и мислите ни са с вас. Ще се върнем след края на турнира.
- ... благословен е плодът в утробата ти, Иисус...
- Силна жена - каза учителят ми, докато минавахме отново през Златната порта.
- Госпожа Понсонби ли? - Бях донякъде изненада-на. - Какво имате предвид?
- Каквато и отрова да са й дали, била е силна, но въпреки това тялото й продължава да се съпротивлява ожесточено. По-слаб човек вече да е умрял - каза господин Аскам.
Не се бях замисляла за това. Никога не си бях помисляла, че ще се безпокоя за Примроуз Понсонби, нито че ще изпитам уважение към силата й, но точно сега правех и двете.
Върнахме се в двореца и прекарахме доста спокойно остатъка от следобеда и вечерта.
В един момент господин Аскам се опита да намери Дарий бореца, за да го разпита за присъствието му в посолството на кардинал Кардоза предната вечер, но Дарий го нямаше. Учителят ми не се обезпокои. Реши да го намери на следващия ден, за предпочитане горе-долу по времето, когато му се удаде възможност да говори с царицата.
Колкото до Елси, за нейно голямо разочарование днес престолонаследникът не организираше сбирка, така че тя остана в покоите ни с мен. Прекарахме вечерта в сплитане на косата й, докато господин Аскам и господин Джайлс играеха шах. Играта им обаче се подчиняваше на странно правило, което изискваше да местят фигурите незабавно.
Партията беше най-вече забавна. И двамата, вероятно освобождавайки се от цялото напрежение на турнира и на мрачното ни разследване, определено се забавляваха, смееха се и се подиграваха един на друг, докато правеха ходовете си.
- Стига, Роджър, престани да играеш като стара мома! — каза в един момент господин Джайлс. А после: - Скъпи Аскам. това беше предсказуемо. А аз знам, че не понасяш да си предсказуем!
Учителят ми не оставаше назад.
- Стига, Джайлс, чувал съм, че веднъж си играл за Англия, но не виждам как може да си го правил по сегашната ти игра.
Фигури падаха от дъската. Правеха се безразсъдни ходове, последвани от внезапни въздишки, когато играещият видеше грешката си. Господин Джайлс спечели всички игри без една - и когато спечели партията, учителят ми скочи на крака и вдигна тържествуващо ръце. а господин Джайлс завъртя очи. В крайна сметка се получи добро забавление и останах доволна. Когато срещата свърши, всички си легнахме рано.
Радвам се. че стана така. предвид онова, което се случи на следващия ден.
· 5. Турнирът
225
Започва вторият рунл
На следващата сутрин „Света София" буквално бръмчеше от вълнение - четирите срещи на втория рунд щяха да се играят този ден. Две бяха насрочени за сутринта, а другите две за следобед.
Обновената схема, изписана с изящен почерк върху превъзходна хартия с позлатени ръбове, беше пъхната рано сутринта под вратата ни:
1 Рунд
2 Рунд
Полуфинал
Финал
2.
3.
4.
8.
Заман
(Константинопол)_
Максимилиан
(Виена)_
Мустафа
(Кайро)
Владимир
(Московия)
Али Хасан Рама
(Медина)
Пабло Монтоя
(Кастилия)
Брат Едуардо
(Сиракуза)
Брат Раул
(Папска държава)
Заман
(Константинопол)
Владимир
(Московия)
}
Пабло Монтоя
(Кастилия)
Брат Раул
(Папска държава)
}
1 РуНА
2 Рунд
Полуфинал
Финал
16.
Гилбърт Джайлс
(Англия)
Талиб
(Багдад)
Драган
(Влашко)
Марко
(Венеция)
Назирудин
(Империя на моголите)
Лао Цъ
(Хан)
Вилхелм
(Кьонигсберг)
Ибрахим
(Константинопол)_
Гилбърт Джайлс
(Англия)
Драган
(Влашко)
Назирудин
(Империя на моголите)
Ибрахим
(Константинопол)
}
}
На сутрешната сесия човекът на султана Заман щеше да играе със страховития Владимир от Моско-вия, а двамата испанци Пабло Монтоя и брат Раул щяха да премерят сили редом с тях.
Господин Джайлс трябваше да чака до следобеда, за да се изправи срещу грубия, но несъмнено талантлив Драган от Влашко. По същото време щеше да се проведе може би най-очакваната битка между народния любимец Ибрахим и красивия принц на моголите Назирудин, който пък се бе превърнал в любимец на жените на Византион.
Всяка среща съдържаше в себе си някакъв вид съперничество и драма. Нищо чудно, че жителите на Константинопол бяха възбудени.
Аз също бях възбудена.
Заехме местата си на почетната платформа, от която се откриваше изглед към двата подиума и човешко-
--ч
то море. изпълващо залата. Ярката слънчева светлина струеше през високите прозорци на огромния купол и озаряваше всичко в почти небесно златно сияние.
Сутрешните срещи започнаха.
