Секретен опит на Пентагона с нова бойна ракета. По фатално стечение на обстоятелствата ракетата удря свръхлуксозен въздушен лайнер. Самолетът е разхерметизиран, има убити. Загинал е и екипажът. Един пилот аматьор се опитва да овладее ситуацията. Но на земята действат други сили. Пъзелът от политически машинации, финансови интереси и кариеристични игри води до едно: унищожаване на самолета и хората. Но срещу генерали, застрахователи, авиационни директори с цялата си сила се опълчва един корав мъж, който иска да остане жив, иска сам да разплете кълбото от срамни тайни...НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
УСПЕХ ЧЕТИРИ ПОЛЕТА В ЧЕТВЪРТЪК СУТРИНТА ВСИЧКИТЕ ПРОВЕДЕНИ ПРИ НАСРЕЩЕН ВЯТЪР ОТ ДВАДЕСЕТ И ЕДНА МИЛИ В ЧАС ИЗЛИТАНЕ САМО С МОЩНОСТТА НА ДВИГАТЕЛЯ СРЕДНА СКОРОСТ ВЪВ ВЪЗДУХА ДВАДЕСЕТ И ЕДНА МИЛИ В ЧАС НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПОЛЕТ ПРОДЪЛЖИ ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ СЕКУНДИ ИНФОРМИРАЙТЕ ПРЕСАТА ЩЕ СЕ ПРИБЕРА У ДОМА ЗА КОЛЕДА.
Телеграма до почитаемия Милтън Райт от Кити Хоук, Северна Каролина.
17 декември 1903 година
МЕЙДЕЙ — От френски: m’aidez — помогни ми. Международен радиосигнал за помощ, който се изпраща от самолети и кораби, изпаднали в беда.
Очертал силуета си на фона на тъмносиния хоризонт на стратосферата, Полет 52 на Транс-Юнайтид пътуваше на запад към Япония.
От време на време облаците под самолета се разкъсваха и капитан Алън Стюарт съзираше части от Тихия океан, окъпан от лъчите на яркото слънце. Постоянната ударна вълна, породена от свръхзвуковата скорост на гигантския самолет, се отдалечаваше от крилете му и, невидима за човешкото око, продължаваше надолу към водите на океана.
Капитан Стюарт погледна приборите пред себе си. Бяха изминали два часа и двадесет минути от излитането на самолета от Сан Франциско. Стратън 797 поддържаше постоянна средна скорост от деветстотин и тридесет мили в час. Навигационните уреди, снабдени със сателитна връзка за осъвременяване на информацията, бяха единодушни, че Полет 52 се движи по план. Стюарт вдигна папката, поставена на панела, който го отделяше от втория пилот, и погледна отново летателния план. След това съсредоточи вниманието си върху електронните дисплеи, указващи местоположението им: сто шестдесет и един градуса и четиринадесет минути на запад, четиридесет и три градуса и двадесет и седем минути на север. Намираха се на две хиляди и сто мили западно от Калифорния и на хиляда и петстотин северно от Хаваите.
— Движим се по план — констатира той.
Първи офицер Даниел Маквери, вторият пилот, погледна към капитана.
— След по-малко от час би трябвало да кацнем в Чикаго.
Стюарт се усмихна насила.
— Сбъркал си картата, Дан. — Капитанът не си падаше особено по шеговитите разговори в пилотската кабина.
Той разгъна картата на навигационните маршрути над Тихия океан, сложи я в скута си и започна да я изучава с постоянството на човек, който има много свободно време и малко работа. На картата бяха изобразени единствено линиите за определяне на географските дължина и ширина и маршрута на настоящия полет. Полет 52 отдавна бе оставил зад себе си всички означения, които съставителите на картата можеха да отбележат върху нея. Дори и от височината от над дванадесет мили, на която се намираха в момента, не се виждаше никаква суша по този маршрут.
Капитан Стюарт се обърна към Маквери.
— Отбеляза ли показателите на четвърти и пети сектор?
— Да. Добавих и последните данни. — Той се прозина и се протегна.
Стюарт кимна. Мислите му се насочиха към Сан Франциско. Родният му град. Предишната сутрин бе участвал в едно телевизионно токшоу. Изпитваше притеснения заради участието си и части от разговора непрекъснато се въртяха в главата му.
Както обикновено, интервюиращият го журналист бе проявил много по-голям интерес към самолета Стратън, отколкото към него самия, но той вече бе свикнал с подобно отношение. В съзнанието му изплува информацията, която повтаряше толкова често. Стратън 797 се различаваше от стария Конкорд на английските и френските авиокомпании. Той се издигаше на същата височина, до която достигаше и Конкорд, но летеше малко по-бавно. В същото време беше много по-практичен.
Конструкторите на Стратън, въоръжени с някои от откритията на деветдесетте години в сферата на аеродинамиката, бяха насочили усилията си към създаване на самолет с по-ниска скорост, но с по-голям обем. Луксът, който самолетът предлагаше, се съчетаваше с неговата икономичност.
В самолета можеха да пътуват четиридесет пътници в първа класа и двеста осемдесет и пет в туристическата. По време на интервюто Стюарт не забрави да спомене втория етаж, на който се помещаваха пилотската кабина и салонът за отдих. В салона имаше бар и пиано. Капитанът си помисли, че ако някой ден изпадне в някое от безразсъдните си настроения, би могъл да каже пред журналистите, че в самолета има още камина и плувен басейн.
Стюарт рецитираше рекламните хвалебствия всеки път когато не можеше да измисли какво друго да каже. Стратън 797 се движеше по-бързо от слънцето. Скоростта му беше малко по-висока от скоростта на въртене на земята.
