Месията на Дюна полностью

Не беше почтено от нейна страна, помисли Пол. Думите на Алая щяха да стреснат Ирулан — грижливо мислещата Ирулан, вечно зависима от скалата на строго подредени ценности. Погледът му се прехвърли към Корба, който седеше в позата на религиозен унес — слушаше с душата си. Как ли щеше да използва квизаратът този разговор? За нова религиозна мистика? За укрепване на всеобщото страхопочитание? Сигурно.

— Значи ще подпишеш договора в сегашния му вид? — запита Стилгар.

Пол се усмихна. От гледна точка на Стилгар спорът за пророчествата бе приключен. Старият свободен не търсеше истината, интересуваше го само победата. Мир, справедливост и стабилна монетна система — върху това се крепеше вселената на Стилгар. Той искаше нещо ясно и реално — подписване на договор.

— Ще го подпиша — каза Пол.

Стилгар пое следващата папка.

— Последното съобщение на военното командване от Иксианския сектор споменава за размирици и искания за конституция.

Старият свободен се озърна към Чани, която сви рамене.

Ирулан бе отпуснала клепачи и притискаше длани към челото си, запаметявайки всяка подробност. След малко тя отвори очи и впи поглед в Пол.

— Иксианската конфедерация е готова да се покори — продължаваше Стилгар, — но нейните представители оспорват размера на имперския данък, който…

— Искат да сложат законови ограничения на моята имперска воля — каза Пол. — Кой ще ме управлява, Ландсрадът или ПОСИТ?

Стилгар извади от папката лист самовъзстановяваща се хартия.

— Един наш агент праща това донесение от местния комитет на ПОСИТ — каза той и зачете шифрограмата с безизразен глас: — Трябва да се осуети стремежът на трона към монополна власт. Трябва да кажем истината за Атреидес, за маневрите му под тройното прикритие на религиозните санкции, бюрократичната работоспособност и законодателството на Ландсрада.

След тези думи Стилгар прибра донесението в папката.

— Конституция — промърмори Чани.

Пол я погледна, после пак се обърна към Стилгар. И тъй, джихадът върви към провал, помисли той, но твърде бавно, за да може да ме спаси. Мисълта го изпълни с емоционално напрежение. Спомни си с колко ужас и отвращение бе посрещнал първите видения на бъдещия джихад. Разбира се, сега имаше далеч по-кошмарни видения. Беше преживял истинското насилие. Беше свидетел как свободните, изпълнени с мистична сила, помитат всичко живо пред себе си в пламъците на религиозната война. Джихадът придобиваше нова перспектива. Да, той беше ограничен, в сравнение с вечността изглеждаше само мимолетен гърч, но отвъд него тегнеха ужаси, засенчващи и най-страшните епизоди от миналото.

Всичко това е мое, помисли Пол.

— Може би си струва да им дадем някаква формална конституция — предложи Чани. — Никой не е казал, че трябва да бъде действена.

— Измамата винаги е била оръдие на държавното управление — подкрепи я Ирулан.

— Рано или късно хората, които се надяват на конституцията откриват, че всяка власт си има предели — каза Пол.

Благоговейно застиналият Корба се размърда.

— Гос’дарю.

— Да? — реагира Пол и си помисли: Ето го! Ето онзи, който може да крие тайни копнежи за въображаемото царство на Закона.

— Можем да започнем с религиозна конституция, с нещо за правоверния, който…

— Не! — отсече Пол. — Ще издадем заповед на Съвета. Записваш ли, Ирулан?

— Да, господарю — хладно отвърна тя, обидена, че й налагат ролята на писар.

— Всички конституции прерастват във върховна тирания — каза Пол. — Те са организирана власт, издигната до убийствено ниво. Конституцията е мобилизирана обществена власт и няма съвест. Тя може да смаже както високопоставения, така и смирения, да им отнеме последната искрица достойнство и индивидуалност. Нейното равновесие е нестабилно, а ограничения липсват. Аз обаче имам ограничения. В стремежа си да осигуря върховна закрила за своя народ, аз забранявам конституцията. Заповед на Съвета, днешна дата и тъй нататък…

— Ами тревогите на иксианците относно данъците, господарю? — осведоми се Стилгар.

Пол откъсна погледа си от унилото недоволство, изписано по лицето на Корба.

— Имаш ли предложение, Стил?

— Трябва да запазим контрола над данъците, сир.

— Срещу моя подпис под Тюпайлския договор — заяви Пол — ще поискаме от Сдружението да осигури налагане на нашия данък върху Иксианската конфедерация. Без транспорт конфедерацията не може да търгува. Ще плати.

— Много добре, господарю. — Стилгар пое следващата папка и се изкашля. — Доклад на квизарата от Салуса Секундус¤. Бащата на Ирулан отработва с легиона си маневри за приземяване.

Ирулан като че бе открила нещо много интересно върху лявата си длан. На шията й пулсираше изпъкнала вена.

— Ирулан — запита Пол, — продължаваш ли да твърдиш, че легионът е само играчка за баща ти?

— Какво може да стори с един легион? — отвърна тя, като го гледаше през премрежени мигли.

— Може да си строши главата — каза Чани.

Пол кимна.