— Виктория — студено каза той, — изненадан съм, че имаш дързостта да дойдеш тук… без да споменавам за евентуалното ти съучастие в убийството на няколко федерални агенти в базата „Президио“.
— Нямам нищо общо с убийствата, Гил. Ако ти си ги накарал да ме следят, тогава може би вината е твоя. Доколкото си спомням, следенето не влизаше в сделката ни.
— Мисля, че можем да спорим безкрайно по този въпрос.
— Разбира се. И накрая аз ще спечеля. Не бях издирвана за нищо конкретно. Не можеш да докажеш, че съм знаела нещо за досието на Биано Бейтс, затова зарежи увъртането.
— Предполагам, че има причина за посещението ти.
Изражението му беше все така безучастно.
— Може би има начин да спасим няколко клаузи от първоначалното ни споразумение, Гил, но ще трябва да го променим по някои ключови въпроси.
— Защо?
— Защото вече не държиш добри карти. Всъщност картите ти са ужасни, особено в политически аспект. Разследването ти завърши катастрофално. Загуби трима федерални агенти. Опита се да натопиш помощник-прокурора си. Списъкът на грешките ти е внушителен.
— Разбирам.
— Наистина ли?
— И какво предлагаш?
— Искаш ли въпреки всичко нещата да се обърнат в твоя полза? Какво ще кажеш, ако Томи Рина даде показания срещу брат си?
— Скрила си Томи Рина?
— Никого не крия. Пък и той не е търсен за никакви престъпления, Гил, макар че цял живот ги е вършил. Но Томи знае, че брат му няма да намери покой, докато не го убие. Предпочита да излежи седем години за убийство втора степен, отколкото цяла вечност заради тъпотата си.
— Добре, Томи ще свидетелства. Но никой не е виждал Джо.
— Мога да уредя да ти го доведат пред вратата.
— И какво ще каже Томи?
Виктория бръкна в чантата си, извади купчина листа и му ги даде. Гил ги прегледа набързо, остави ги на бюрото и каза:
— Тук пише, че Джо му е заповядал да убие Карол Сесник, Боби Манинг и Тони Короло. Но самопризнанията не са подписани.
— Подписаният екземпляр е на сигурно място.
— Аха…
— Томи е готов да даде показания пред съда, но ти трябва да направиш няколко неща, за да спечелиш издигането си в политиката.
Гил се умълча. Виктория погледна през прозореца, опитвайки се да не издава безпокойството си.
— Добре. Каква е цената?
— Три неща — отговори тя, като с нежелание отмести поглед към него. — Първо ще обещаеш, че ще съдиш Томи Рина за убийство втора степен, а не първа, и ще му уредиш присъда от седем години.
— Но той е натиснал спусъка.
— Знам, но това е единственият начин да си отвори устата.
— Томи е убиец.
— Списъкът на враговете му е по-дълъг и от този на Кадафи. Томи е очистил твърде много играчи. Вероятно няма да излезе жив от затвора.
— А номер две?
— Ако излежи присъдата си, ще му гарантираш включване във Федералната програма за закрила на свидетеля.
— И последното?
— Ще уредиш всички обвинения срещу Биано Х. Бейтс да бъдат оттеглени.
— Разбирам. Аз съм само един областен прокурор. Федералните власти обикновено не правят онова, което им кажа.
— Престани да ме будалкаш, Гил. И двамата знаем, че силите за борба с организираната престъпност отдавна искат да пипнат братята Рина. Колко пари, мислиш, че са похарчили миналата година, за да изградят обвинение срещу Джо и Томи?
— Нямам представа.
— Четиристотин петдесет и девет хиляди долара, без да се броят разходите и извънработното време. Да ги закръглим на половин милион. Само за една година. ФБР ще се съгласят със сделката, която предлагам, Гил. Ще приберат на топло двете лоши момчета, а ти ще станеш герой.
— Биано Бейтс е в списъка на десетте най-търсени престъпници. ФБР няма да иска да преговаряме за него.
— Той е престъпник с „бяла якичка“. Не проявява насилие. Ако не уредиш неговия въпрос, няма да се споразумеем.
Тя се вторачи в него. Той също фокусира в нея безизразните си очи.
Накрая Виктория стана, затвори куфарчето си и тръгна към вратата.
— Знаеш, че подадох заявление до адвокатската колегия в Ню Джърси да ти отнемат правата. Изненадан съм, че не искаш да преговаряме по този въпрос.
— Вече не желая да бъда адвокат, Гил. Не е забавно, защото разбрах нещо…
— Какво?
— Винаги съм искала правото да се занимава с доброто и лошото, но не е така.
— А как?
— Занимава се със законното и незаконното. Това е съвсем различно схващане, което се отнася до деликатните въпроси в правораздаването. Изхвърля самопризнанията от съдебната зала и не допуска доказателства по технически причини. Тази игра вече не ме интересува. Обади ми се днес до приключването на работния ден. Ако не го сториш, ще предложа сделката на федералните власти. Единствената причина, поради която първо дойдох тук, е, че ти ще се бориш докрай и ще изпълниш исканията ми, защото… за теб всичко се свежда до политика.
Виктория излезе от кабинета, качи се в колата и потегли към Уолингфорд. Имаше три часа път до там.
Когато пристигна и видя родителите си, тя въздъхна облекчено. Прегърна майка си и баща си, после седнаха в кухнята и Елизабет се залови да приготвя сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр. Баща й стоеше срещу нея и се усмихваше, сякаш четеше мислите й.
— Какво ще правиш сега, миличка? — попита той.
