Биано обеща да се отбие по-късно през деня. Доналд Щайн отиде в задната част на магазина на Томи Рина и изпрати факс до Международната борса за скъпоценни камъни и до Ню Йорк и Ню Джърси. Питаше ги дали имат двайсет — двайсет и четири милиметрова овална черна перла с матов блясък и предлагаше да я купи за шейсет хиляди долара, оставяйки за себе си сто хиляди печалба, в случай че му провървеше.
След два часа някой си Робърт Хамбълтън от една бижутерска компания, извършваща продажби на едро, отговори на запитването му. Фирмата му се намираше в Ню Йорк, от другата страна на реката. На факса бе изобразена матова черна перла, а в текста пишеше, че е двайсет и два милиметра и половина, но инкрустирана в обков с диаманти, който ще трябва да бъде разчупен, за да се извади перлата. Господин Хамбълтън искаше сто и петдесет хиляди, без пазарене. Имаше и телефонен номер. Доналд Щайн си помисли, че десет хиляди долара печалба е по-добре от нищо, затова се втурна към телефона и му се обади.
— „Хамбълтън, Дийтс и Банбри“ — отговори женски глас.
— Бих искал да говоря с господин Робърт Хамбълтън. За снимката на перлата, която ми изпрати по факса.
— Изчакайте момент, ако обичате. Ще проверя дали е тук.
След малко се обади един тънък глас.
— Робърт Хамбълтън на телефона. С какво мога да ви бъда полезен?
Доналд разказа защо клиентът му има желание да плати толкова много за перлата. Хамбълтън отговори, че ще му я изпрати следобед и господин Щайн може да я купи от техния представител, някой си Карл Форбс.
В пет часа, точно преди да затворят, един изискан на вид мъж с посивели коси и скъп костюм влезе в магазин „Пръстени и други“ и потърси Доналд Щайн. На служебната му карта пишеше, че се казва Карл Форбс от търговския център за бижута. Отвори металното си куфарче и извади перлата. Щайн можеше да се закълне, че камъкът е абсолютно идентичен с онзи, който бе продал на каубоя от Тексас. Възхити й се, после даде на Форбс чек за сто и петдесет хиляди и получи перлата. Карл Форбс прибра чека в куфарчето си и излезе.
Естествено, цялата работа беше организирана от Биано, който използва телефонната система, прехвърляща разговорите, която вече съществуваше в Ню Йорк. Системата препрати обаждането от номера на факса в Ню Йорк до уличния автомат в паркинг „Сенчест отдих“. Биано беше мъжът с тънкия глас, а Джон се представи като изискания Карл Форбс.
Биано току-що продаде отново на Доналд Щайн собствената му перла, а Джо и Томи Рина инвестираха сто хиляди долара в собственото си унищожение.
— Невероятно — ликуваше Виктория, — никога не съм виждала толкова пари в брой, освен конфискуваните от полицията.
— За Карол — каза Биано и всички вдигнаха чашите с шампанско, включително Джон, който се обаждаше по клетъчния телефон на Дъфи Припадъка в Кливланд.
Биано бе осребрил чека. Дадоха му хиляда и петстотин чисто нови банкноти от по сто долара, които бяха прибрани под масата в караваната. Тримата пиеха „Дом Периньон“ по случай първия успешен ход на операцията.
Джон изключи клетъчния телефон на Виктория и вдигна чаша за втора наздравица.
— Дъфи е в чужбина. Ще хване първия самолет за Бахамските острови. Казах му да ни намери работна база някъде около клуб „Залива на сабите“. Ще донесе сондата, целофановия газ и финансовия регистър за 1997-ма, но ние трябва да осигурим инвалидния стол.
— Целофанов газ? — учуди се Виктория.
Главата й беше леко замаяна. Обикновено не пиеше алкохол и двете чаши вносно шампанско я изкараха от равновесие.
— За измамата — каза Биано. — Ще пробием заровете и ще ги напълним с целофанов газ — единственото вещество на земята, което се превръща в твърдо, когато го загрееш. Всяко друго става или течност, или газ. Целофановият газ е много по-добър от обикновения пълнеж.
— Защо?
— Дъфи научи за него от една статия в „Сайънтифик Американ“ и измисли как да го използва в измамата. Това е негово откритие. Никой друг не знае за този номер, затова не го разпространявай. Семейна тайна. Дъфи е най-добрият в играта със зарове. Той ще подмени заровете в „Залива на сабите“. Това е важно, защото всички казина сменят заровете през равни интервали и официалните кубчета имат дребни дефекти. Управителят може бързо да ги провери, за да се увери, че са на казиното. Когато печелим, те ще проверяват усърдно заровете и трябва да използваме техните. След като Дъфи отмъкне десетина-дванайсет чифта от онези на казиното, ще се приберем в стаята си, ще ги пробием и ще ги напълним с целофанов газ. От топлината на ръката целофановият газ ще се втвърди. Така ще се падне каквото число поискаме.
— Но защо ви е целофановият газ? Защо не използвате обикновени тежести?
