Животът на Суки Стакхаус отново се преобръща. След ухапване от свръхестествено същество брат й — Джейсън, за пръв път се превръща в пума. Едновременно с това неизвестен стрелец взема на прицел местните жители, които имат способността да приемат облика на животни. За ужас на Суки, брат й става главен заподозрян. Куршумът на мистериозния стрелец ранява Сам, а следващата цел е водачът на върколаците — Калвин Норис. Увлечена в грижи около ранените си приятели, Суки преживява голям шок, когато една нощ домът й изгаря, подпален от непознат мъж. Истинският кошмар обаче започва, след като самата тя се превръща в следващата мишена на стрелеца. Ще бъде ли достатъчна помощта на вампира Чарлз Туайнинг, изпратен от Ерик да пази Суки, или присъствието на Чарлз има друга, скрита цел? Младата жена ще трябва да разчита на собствените си сили, за да оцелее, да разкрие самоличността на стрелеца и да се опита да разбере собствените си объркани чувства към вампири и върколаци.
Посвещавам тази книга на една прекрасна жена, която виждам много по-рядко, отколкото ми се иска. Джанет Хъчингс (бивш редактор в Walker и настоящ редактор на Ellery Queen Mystery Magazine) бе достатъчно смела да ми предложи работа преди много години и така сложи край на дългия ми творчески отпуск. Бог да я благослови!
Така и не благодарих на Патрик Шулц, че ми даде назаем своята Benelli за предишната книга, — съжалявам, синко. Шапка свалям на моя приятел Тони Л. П. Келнър, който откри няколко грешки в първата половина на книгата. Приятелката ми Пола Уолдън ми предложи както морална подкрепа, така и информация за пиратите, а освен това стоически изтърпя изявата ми по случай Деня „Говори като пират“. Дъщеря й Дженифър ми спаси живота, помагайки ми в подготовката на ръкописа. Великолепната идея за календара принадлежи на Шей, Верен Читател. А в благодарностите си към семейство Уолдън съм длъжна да включа и Джей — дългогодишен пожарникар доброволец, който сподели с мен знанията и опита си.
Знаех, че брат ми ще се превърне в пума, още преди това да се случи. Докато шофирах към Хотшот — затънтеното селце, разположено край един кръстопът насред нищото — Джейсън седеше до мен, мълчаливо загледан в залязващото слънце. Носеше най-старите си дрехи, а в краката му лежеше найлонова торбичка от „Уолмарт“ с принадлежности от първа необходимост — чисто бельо и четка за зъби. Сгушен в дебелото си камуфлажно яке, с вперен пред себе си поглед и напрегнато изражение на лицето, брат ми полагаше огромни усилия да прикрие страха и вълнението си.
— Взе ли мобилния си телефон? — попитах аз за втори или трети път, но вместо да ми се тросне, той просто кимна. До залез-слънце оставаха още няколко часа, но в края на януари мракът се спускаше рано.
Тази нощ предстоеше първото пълнолуние за новата година.
Когато спрях колата, Джейсън се обърна към мен и ме погледна. Промяната в очите му се забелязваше дори в сумрака на купето. Имаха друга форма и вече не бяха сини като моите, а жълтеникави.
— Нещо странно става с лицето ми — измърмори той. Явно все още не осъзнаваше какво му предстоеше.
Над тихия и спокоен Хотшот се спускаше мрак. Леден вятър брулеше голите поля, а боровете и дъбовете потръпваха от студените му милувки. Пред една от малките селски къщи — прясно боядисана, за разлика от останалите, — стоеше човек. Прав, със затворени очи, вдигнал брадясалото си лице към тъмнеещото небе. Калвин Норис изчака Джейсън да слезе от стария ми шевролет и чак тогава се приближи към прозореца от моята страна. Свалих стъклото.
Златистозелените му очи изглеждаха все така плашещо различни, както и при последната ни среща, а всичко останало у него — все така безлично. Калвин Норис, нисък и набит здравеняк с посивяла коса, по нищо не се отличаваше от стотиците мъже, които ежедневно минаваха през „Мерлот“, като изключим очите.
— Ще се погрижа добре за него, не се тревожи — каза Калвин. Зад него стоеше Джейсън, с гръб към мен. Въздухът около тялото му сякаш вибрираше.
Животът на Джейсън вече никога нямаше да е същият, но аз нямах причина да обвинявам Калвин за случилото се. В крайна сметка не той беше ухапал брат ми. За разлика от Джейсън Калвин беше такъв по рождение — свръхсъщество с двойствена природа, което по пълнолуние се превръщаше в пума.
— Благодаря ти — смотолевих аз пряко сили.
— Утре сутрин ще го закарам у тях.
— Доведи го вкъщи, ако обичаш. Пикапът му е в моя двор.
— Добре. Лека нощ. — Той отново вдигна лице нагоре, към вятъра. Усетих невидимото присъствие на другите пуми от Хотшот, скрити зад прозорците и вратите на домовете си. С нетърпение чакаха да си тръгна.
Така и направих.
