Суки Стакхаус се опитва да прекрати контактите си с вампирската общност и да се пребори с болката от раздялата с Бил. Плановете й обаче са осуетени, когато, на път към дома, пред колата й изскача Ерик Нортман, водачът на местните вампири, разсъблечен и обезумял.Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Прибирах се от работа и открих бележката, залепена на входната ми врата. Дневната смяна в „Мерлот“ приключваше в късния следобед, но към края на декември се мръкваше рано, така че Бил, бившето ми гадже — имам предвид Бил Комптън, или Вампира Бил, както го наричат повечето редовни клиенти на „Мерлот“, — я беше оставил преди по-малко от час. Той не може да става от ковчега си преди залез-слънце.
Не бях виждала Бил от цяла седмица, а раздялата ни не беше от най-приятните. Но щом докоснах плика и видях името си, изписано върху него, сърцето ми отново се сви от мъка. Сигурно ще си помислите, че това е първата ми любовна раздяла за целия ми двайсет и шест годишен живот.
И няма да сгрешите.
Нормалните мъже не проявяват никакъв интерес към чудати девойки като мен. Хората разправят, че не съм наред с главата, още откак тръгнах на училище.
И са прави.
Не че не ми налитаха от време на време в бара. Все пак изглеждам добре и когато се напият, мъжете забравят предубежденията си относно моите странности и вечната ми усмивка.
Но Бил е единственият, с когото съм имала интимна връзка. Ето защо понесох толкова тежко раздялата си с него.
Влязох в кухнята направо с палтото — свалих единствено ръкавиците, — настаних се зад старата си издраскана маса и чак тогава отворих плика.
„Скъпа Суки, исках да дойда и да си поговоря с теб, след като се посъвземеш от неприятностите, които преживя наскоро.“
Неприятности? Тези ги разправяй на задника ми. Синините ми в крайна сметка избледняха, но коляното продължаваше да ме боли всеки път, когато излезех на студа, и едва ли някога щеше да се оправи напълно. Сдобих се с всичките си телесни травми, докато спасявах неверния си възлюбен, пленен от група вампири, в това число и бившата му тръпка Лорена. Все още не мога да проумея кое точно го бе накарало да хукне подире й в Мисисипи още след първото й щракване с пръст.
„Може би имаш много въпроси относно случилото се.“
Тук си дяволски прав.
„Ако искаш да говорим очи в очи, ела до входната врата и ме пусни да вляза.“
Ха! Това изобщо не го очаквах. Колебах се в продължение на минута. Макар че вече му нямах никакво доверие, в крайна сметка реших, че Бил не би ме наранил физически. Запътих се към входната врата, отворих я широко и извиках:
— Добре, влизай.
Той веднага се появи иззад дърветата край поляната, насред която се намираше старата ми къща. Сърцето ми болезнено се сви при вида на познатата широкоплещеста фигура. Фермерският живот, който водеше в съседния имот, не му позволяваше да натрупа тлъстини, а времето, прекарано на фронта по време на Гражданската война преди смъртта му през 1870 г., го бе направило здрав и корав мъжкар. Бил имаше тъмнокестенява коса, вчесана гладко назад, също толкова тъмни очи, а носът му наподобяваше гръцка ваза. Изглеждаше точно като в деня на последната ни среща и никога нямаше да остарее.
Поколеба се за миг пред вратата, но аз му бях дала позволението си и отстъпих встрани, за да мине. Той прекрачи прага и влезе в безупречно чистата ми всекидневна, обзаведена със стари, удобни мебели.
— Благодаря — каза той с хладния си, спокоен глас, от който все още ми се подкосяваха краката. Много неща не вървяха помежду ни, но в леглото си пасвахме като мед и масло. — Исках да поговоря с теб, преди да замина.
— Къде заминаваш? — попитах аз възможно най-спокойно.
— Перу. По заповед на кралицата.
— Още ли работиш по твоята… хм… база данни? — почти нищо не разбирах от компютри, за разлика от Бил.
— Да, трябва да свърша още малко работа. Имам насрочена среща с много стар вампир от Лима, който разполага с огромно количество информация за нашата раса на техния континент. Смятам да разгледам и забележителностите по време на престоя си там.
В качеството си на любезна домакиня трябваше да предложа на Бил бутилка синтетична кръв, но старателно потиснах този свой порив.
— Сядай — казах хладно и кимнах към дивана, а после се настаних на съседното кресло. Помежду ни увисна неловко мълчание, което ме накара да осъзная истинските мащаби на собственото си нещастие.
— Как е Буба? — попитах най-сетне.
— Замина за Ню Орлиънс — каза Бил. — От време на време кралицата го вика при себе си. А и през последния месец той се мота твърде често наоколо с риск да го видят твърде много хора. Скоро ще се върне.
